За втори път Негово Високопреосвещенство Старозагорският митрополит Киприан ще
дирижира „Стабат Матер“ от Джоакино Росини – на 25 април в 19 часа в Операта.
Солистите Емилия Терзиева/сопран/, Петя Петрова /мецосопран/, Ивайло Йовчев
/тенор/, Ивайло Джуров /бас/, хорът и оркестърът на Държавна опера – Стара Загора,
заедно ще представят историята за страдание, горест и вяра, че любовта и красотата
винаги намират път към сърцата ни. Във фоайето на Операта преди спектакъла ще има
Великденски базар на Дневен център „Св.Св.Козма и Дамян”.
Здраво и плодотворно сътрудничество свързва владиката и състава на Държавна опера
– Стара Загора. Предвеликденският концерт на Старозагорската опера през 2017 година
бе дирижиран именно от Митрополит Киприан – „Реквием“ на Волфганг Амадеус
Моцарт, като малко по-късно бе изпълнен и в град Казанлък. На 30 юли 2017 година, на
Античния форум „Августа Траяна“, владиката дирижира и Тържествения концерт на
Държавна опера – Стара Загора, посветен на 140 години от боевете за Стара Загора по
време на Руско-турската освободителна война /1877-1978 година./ В края на същата
година, Негово Светейшество Българският патриарх и Софийски митрополит Неофит
бе сред гостите на концерта, посветен на 50-годишнината от интронизацията на
блаженопочиналия Старозагорски митрополит Панкратий.
През 2018 година, Митрополит Киприан застана на диригентския пулт и за „Моление за
Стара Загора“ – спектакъл, посветен на 141 години от епичните боеве за града по време
на Руско-турската война и 140 години от Освобождението на България, състоял се нa
Meмopиaлния ĸoмплeĸc „Бpaнитeлитe нa Cтapa Зaгopa”.
На големия християнски празник Успение Богородично – 28 август 2020 година, на
Античния форум „Августа Траяна“ владиката дирижира ораторията „Страсти по
Матея“ от Митрополит Иларион, за която през 2021 г. Хорът на Старозагорската опера
бе отличен с „Кристална лира“ на Съюза на българските музикални и танцови дейци в
категория „Хорово изкуство“.
На 3 септември 2022 г. бе последният концерт на Старозагорската опера от програмата
на Празниците на тракийските царе. Мястото отново бе на брега на язовир „Копринка“,
край древната столица на траките – Севтополис. Там Старозагорският митрополит
Киприан дирижира ораторията „Моление“ и тържествена увертюра 1812 от Пьотр Илич
Чайковски.
На Велика сряда – 12 март 2023 година, Негово Високопреосвещенство
Старозагорският митрополит Киприан дирижира „Стабат Матер“ от Джоакино Росини
в Държавна опера-Стара Загора.
Музикалната поема „Рилският пустинник“ в две действия и десет картини бе показана
на 10 и 23 май 2023 г. на сцената на Софийската опера и балет, като с нея бяха
отбелязани 70 години от възстановяването на Българската патриаршия. Диригент бе
Старозагорският Митрополит Киприан. Тази нова мащабна духовна творба е по текст
на Тихомир Павлов (1937 г.), музика на ставрофорен иконом Кирил Попов и
оркестрация на Георги Стрезов. Сценичната адаптация е на академик проф. Пламен
Карталов и Вера Петрова, с участието на многоброен артистичен състав.
За “Стабат Матер“:
Римо-католическият химн „Stabat Mater” е създаден върху текста на средновековна
латинска поема, възпяваща страданията на Христовата майка при кръста на
Спасителя. Чрез многобройните музикални произведения, написани върху църковния
текст, „Stabat Mater“ добива широка популярност.
Докато пътува из Испания през 1831 година, Джоакино Росини получава поръчка от
държавния съветник Фернандес Варела за музика върху църковното последование
„Stabat Mater“. Още на следващата година част от творбата е готова, но
здравословни проблеми възпрепятстват Росини да я завърши. Затова и той отправя
молба към своя приятел Джовани Тадолини да съчини и останалите части, като
представя на Варела творбата за готова. Премиерата е на Велика Събота през 1833
в църквата „Сан Фелипе ел Реал“ в Мадрид. След това тази версия никога не е
изпълнявана.
След смъртта на Варела, произведението е продадено на парижки издател, който го
публикува. Росини търси своите права върху изданието и се отказва от тази версия,
тъй като тя съдържа музика и от Тадолини. В разразилия се спор, издателят
подготвя изпълнение на „Стабат матер” на 31 октомври 1841 година, на което,
обаче, все пак са изпълнени само шестте части, написани от Росини. Междувременно
Росини вече е продал издателските права. Все пак, в края на 1841 година Росини
завършва творбата като заменя частите, написани от Тадолини със собствена
музика.
„Stabat Mater” в окончателния си вариант е изпълнена за първи път в Париж в
Théâtre-Italien’s Salle Ventadour на 7 януари 1842 година. Издателят Ескудие пише:
„Името на Росини непрекъснато бе скандирано заедно с аплаузите. Цялата творба
изключително много допадна на зрителите, триумфът ѝ беше пълен. Три номера
трябваше да бъдат повторени… и публиката напусна театъра развълнувана и
изпълнена с възхищение, което скоро превзе цял Париж”.
Италианската премиера на творбата е през март в Болоня, осъществена от Гаетано
Доницети. Тя също преминава при много голям успех. Доницети разказва за реакцията
на публиката: „Невъзможно е да се опише този ентусиазъм. Дори след последната
репетиция, на която участваше самият Росини, по средата на деня той бе
съпровождан до дома си от възторжените възгласи на повече от 500 човека. Същото
се случи и вечерта, под неговия прозорец, докато той не се появи отново пред тълпата“.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
