На 11 декември светът празнува Деня на тангото. 11 декември е рождената дата на две от най-известните личности в историята на най-чувствения и изкусителен танц.
През 1890 г. е роден певецът и композитор Карлос Гардел, може би най-емблематичната фигура в света на аржентинското танго, а през 1899 г. – цигуларят и композитор Хулио Де Каро, един от големите новатори в историята на танго-музиката.
Отчитайки важността на тази дата, през 1977 година 11 декември е обявен за Национален ден на тангото в Аржентина. Страстта по аржентинското танго пламва като пожар и обхваща цяла Европа, а впоследствие и целия свят. Танцуващите сякаш изгарят сред пламъците на неговите ритми, сякаш тангото заразява всички със страстта, която носи. Привържениците на този танц в много страни започват да отбелязват деня на тангото и постепенно той придобива международна популярност.
Според някои източници думата танго идва от името на място, където се доят крави или се продава мляко. Според други тя означава „там, където свирят и танцуват чернокожите“. Според трета версия думата произлиза от mtango, което в африканския език кимбунду означава кръжец, затворено място, или от shangу – бога на мълниите в митологията на Нигерия.
Тангото възникнало в средите на простолюдието в Буенос Айрес и Монтевидео през втората половина на XIX век, а с времето и с усъвършенстването си се възприема и от по-висшите социални кръгове.
През 1902 г. в Париж вече има 100 школи, в които се учи танго, а десетина години по-късно танцът е абсолютен хит в цяла Европа. В днешно време е разпространен по цял свят, най-вече в Япония и Финландия. Клубовете и събиранията, на които се танцува, се наричат „милонга“.
Първите танцьори на танго били мъже, а най-характерният инструмент за изпълнението му и до днес е бандонеонът. Тайната на тангото е в прегръдката, а най-добре е да се танцува с непознат, казват познавачите.
Последвайте ни и в Телеграм
