Само дни преди да се навършат седем години от смъртта на последната игуменка на Мъглижкия манастир – майка Рахила, надгробният й кръст се въргаля край стари ръждиви мивки на бунището.
Монахини в обителта вече няма, затворена е, работи само параклисът, а там не се виждат иконите, опушени с времето.
В манастирското гробище са погребани монахини и монаси, духовници и ктитори, но гробовете са пропаднали, зеят дупки по метър дълбочина, имената по кръстовете са избледнели.
Килийното училище във вътрешността е със зейнали порти, същото е положението с одаята, където е пребивавал Васил Левски.
Хората казват, че свещеник идвал понякога, дори владиката отслужвал по празници.
Разрухата обаче е навсякъде. До оградата са руините – каменните основи на старата черква до манастира – той е бил по- нагоре, после е преместен на сегашното му място. Преданието носи, че е посторен по волята на цар Калоян, а следващият е съграден върху дарени земи от турчин от казанлъшкото село Ръжена.
Последвайте ни и в Телеграм
