Лекари от казанлъшката болница спасяват жена с Ковид, прекарала почти седмица в изкуствена кома

Медицинска сестра от болницата в Казанлък разказва с пост в социалната мрежа за поредния тежък случай на пациентка с ковид инфекция, която успява да пребори болестта, въпреки тежкото си състояние, благодарение на грижите на лекуващия екип.

Публикуваме без редакторска намеса, споделеното от Руска Петрова:

Защото животът не бива да отстъпва пред смъртта!

Казват, че животът е дар. И всеки бленува да го има дълго. Но една страшна чума промени това. Разклати света, разбунтува медицината, уплаши хората. Ковид съсипва съдби! Ранява! Белязва! Убива! Ние, екипът на ОАИЛ-Казанлък, всеки час имаме среща с отчаянието и страха. Ние бдим над уплашените и искащите шанс. Ние се разкъсваме със сетни сили, за да успеем да надвием невидимия враг. Ние плачем! Ние се страхуваме! Но нямаме право да не опитаме всичко! И нямаме право да сме изморени и обезверени. Всеки ден слушаме звука от пиукащите машини, които позволяват на ковид- интубираните да бъдат живи. И се молим да чуваме този звук дълго. Понякога този звук заглъхва твърде рано. Много бързо. Зловещо и необратимо.

Звукът, обаче, се оказа спасителен за една жена, една пациентка от Казанлък, която постъпва в тежко състояние, с Ковид инфекция на 21.10.2021 година в Оаил и прекарва 6 дни в изкуствена кома, интубирана. Ще кажете: „Отписана“. Но не! Спасена! След дълги дни на борба, възстановяване, жажда за живот и грижи, пациентката идва сама с усмивка и сълзи на умиление при своите спасители в бели престилки.

На 25.01.2022 година тя дойде, само за да ни стопли с думи, умиление и благодарно сърце! Сама! Излекувана! Спасена! Ето това е велико! Ето това е нашата награда! Ето този е нашият успех! Днес сме горди, щастливи, усмихнати и сбъднати! Днес надеждата надделя над страха. Днес е денят на вярата! И днес искаме и ние да благодарим на тази жена: благодарим за топлината и за признателността. И за това, че е жива! А ние ли? Ние сме там! Както винаги! Където е тихо, безмълвно, тежко, тъжно и сълзливо. Но нямаме право на слабост – защото животът не бива да отстъпва пред смъртта. Не бива!

Последвайте ни и в Телеграм