Легендата е предавана в продължение на векове и може би за пръв път е описана от известния казанлъшки журналист, писател и политически деец Христо Дочев Ваклидов /1841-1891/ и от неговия брат, униатския свещеник Иван Ваклидов.
В старозагорския парк „Митрополит Методий Кусев“ се издига само храм “Свети Теодор Тирон“, съграден по инициативата на митрополит Методий Старозагорски. Храмът преди векове е бил част от „Боруйската Мала Света гора“, която се е издигала над Стара Загора. Има хипотеза, че в лековитите води в един от манастирите е бил покръстен и Св.княз Борис-Михаил, разказаха пред БТА проф. Иван Иванов и д-р Мариана Минкова от Регионалния исторически музей в Стара Загора.
На историята на святото място те са посветили повече от две десетилетия. А резултатите от изследванията са представили в книга.
Първият, който е припомнил тази история през XIX век, е Старозагорският митрополит Методий. Той е основал храм „Свети Теодор Тирон“ в памет на Покръстителя, сочат биографите на владиката. Той е възстановил и парка.
„Върхът на старозагорското Аязмо, чието име всъщност е „Аязмото на свети Теодор Тирон”, е забулен в тайните на една важна за българската история легенда. Тя се отнася за все още нерешения въпрос – къде е покръстен княз Борис-Михаил“, обясни пред БТА проф. Иван Иванов. По думите му според легендата самият княз Борис пристига в Берое и приема християнската вяра в същия християнски храм, издигнат върху лековитите води на върха на Аязмото. Според проф. Иванов храмът е бил посветен на християнския светец и войн свети Теодор Тирон, покровител на Стара Загора.
Легендата е предавана в продължение на векове и може би за пръв път е описана от известния казанлъшки журналист, писател и политически деец Христо Дочев Ваклидов /1841-1891/ и от неговия брат, униатския свещеник Иван Ваклидов.
„Боруйската Мала Света гора“, в която се е намирал и храм „Свети Теодор Тирон“, е събирала 24 малки православни скитове. Боруй, както се е наричала Стара Загора по време на Първата българска държава, е бил манастирски център, който пази спомена за Покръстителя“, каза за БТА проф. Иван Иванов. „При разкопки в един от манастирите, който се намира в местността „Боров дол“, беше открит гроб на монах, върху който имаше и иконка на Св. Теодор Тирон“, добави д-р Мариана Минкова.
Според нея старозагорската възрожденска интелигенция е вярвала в тази легенда.
Двамата български учени са първите, които поставят силен акцент върху средновековния град Боруй като манастирски център в книгата си „Боруйската Мала Света гора“ и обединяват всички известни до днес доказателства, твърди проф. Пламен Павлов от Великотърновския университет, който е рецензент на изследването.
През тази година отбелязваме сто години от блажената кончина на митрополит Методий Старозагорски. Проф. Иван Иванов и д-р Мариана Минкова се надяват юбилея да бъде повод за нов исторически дебат и началото на нови изследвания по тази тема.
БТА
Последвайте ни и в Телеграм
Всеки има право да изказва различни хипотези във връзка българската история, но и всеки има право да осмисля доколко тези хипотези са верни. Та и в случая, относно така наречената от посочените по-горе двама автори „Боруйска Мала Света гора“ аз изразих своите размисли пред проф. Иван Танев Иванов още при обсъждане на книгата преди нейното издаване. Трябва да се има предвид, че вероятно в резултат на тези мои разсъждания, а и на други хора, авторите изоставиха първоначалните си твърдения, че северно от Ст.Загора е имало 24 манастира и сега са ги посмалили и пишат вече, че там имало „малки православни скитове“. Моите разсъждения са, че не е възможно на площ от няколко квадратни километра да има толкова много манастири. Та то дори за един манастир е необходимо да има много по- голяма територия. Що се отнася до незначителните следи от някакви строежи в посочената околност на Ст.Загора, то това може да си били било стопански постройки или в най-добрия случай параклиси най-много на един манастир. Интересно е, че е намерена „находка“- гроб на един монах. Е, кой нормално разсъждаващ човек би допуснал, че ако има толкова много манастири или дори „малки скитове“ трябва да има не един гроб на монах, а стотици, каквито има около всеки манастир от миналото. Не издържат и хипотезите на авторите за някаква си “ лековита вода“ на или около „Аязмото“. Та къде е тази лековита вода сега?. Да не говорим, че водата на върха на „Аязмото“ е докарана от митрополит Методий в края на 19 в. по дълъг 5-6 километра водопровод от тогавашното село Дъбрава. До него момент хълмът над Ст.Загора е бил гол, пуст и безводен и с право е имал ами „Ахмак баир.“ След залесяването му и докарването на вода по инициатива на дядо Методий са му дали ново име – „Аязмото“. Що се отнася до предположенията на нашия съгражданин Христо Ваклидов, те са били в кръга на легендите, но едва ли в днешно време сериозни учени като авторите на книгата и техния рецензент трябва да се позовават на легенди и да ги допълват и украсяват. Що се отнася до Ваклидов, който е католик, то зя неговия принос за българската култура през 19 в. съм писал още в средата на 70-те години във в.“Искра“ -Казанлък.