Помните ли?
Онзи прекрасен слънчев, дори жарък първоюнски ден на 2008-ма година. Онази същата, с паметните казанлъшки събития и други монументи, паметна исторически по европейските дирища и за страната ни.
Една пищно украсена с балони и цветя сцена на прясно обновения площад „Севтополис“, грейнали детски очи и личица, празнично премени общинари и родители. Приказка! Детска, вълнуваща, празнична.
Както следва и да бъде.
Същият този паметен първи юни бе исторически за Казанлък.
Защото децата на града, имаха възможността да станат част от една голяма красива и забравена вече, но с амбиция да се възстанови по него време международна и национална инициатива- Асамблея „Знаме на мира“.
Онзи детски празник на приятелството, сътрудничеството, на надеждата да се живее в един пълен с приятели и добротворство свят.
Тогава децата на Казанлък, благодарение и на амбицията на тогавашния кмет Стефан Дамянов, и на тогавашния началник на образованието в общината, сега кмет Галина Стоянова, получиха специален и голям дар, при това бяха едни от малкото деца на България в новите времена, станали част от националния детски празник на фондация „Людмила Живкова- Знаме на мира“, създаден от Евгения Живкова, дъщеря на покойната вдъхновителка на международното детско движение за творчество и красота.
В качеството си тогава на народен представител, Евгения Живкова посети Казанлък и дари на децата на Казанлък специалната 50 килограмова бронзова камбана „Знаме на мира“ . Камбаната трябваше да стане част от специален монумент, посветен на децата и тяхното бъдеще.
Монумент, изработен от скулптора Боян Попов.
Първоначалните намерения на общината тогава предвиждаха той да бъде поставен пред ДК „Арсенал“.
Децата се зарадваха на камбаната, в първата година. Цял ден площад „Севтополис“ бе огласян от камбанен звън.
Така беше и на втората година.
На третата, монументът бе поставен пред ДК „Арсенал“, според първоначалните общински намерения.
От общината и домакините от ДК „Арсенал“ бързо разбраха, че нароченото пространство не е най- подходящото за това, предвид липсата на камери и необходимостта камбаната да се пази от набези.
И … прибраха камбаната.
Осиротелият монумент, с красиви стъклени орнаменти стоя сиротен още година там, след което и той .. изчезна.
Години наред казанлъшкият 1-ви юни си остана глух откъм камбанен детски звън.
И днес.
В неудържимо напиращата, отвъд границите на страха детска глъч, в пъстротата на балоните, в припряната празнична лутаница, тръгнахме по дирите на .. замлъкналата и липсваща дарена за децата на Казанлък паметна камбана „Знаме на мира“.
Някак липсваше ми онзи слънчев отблясък в очите на хлапетата, който предизвикваше звука от камбаната, роден изпод детски ръце.
Намерихме я.
Камбаната на децата.
На Казанлък.
Оказа се, прибрана на отговорно пазене в общинското предприятие „Комунални дейности и поддръжка на инфраструктурата“.
Прибрана. И вероятно.. забравена.
Покрай другите приоритети и градски украси.
А щеше да е хубаво, ако в Общината се сетят за нея. Не само на този ден. И я извадят.
И ако пиша всичко това, то не е защото „се заяждам на дребно “, а защото ми пука.
И защото считам, че този хубав, символичен дар за децата на Казанлък, е редно да стигне до тях.
За да му се радват.
Още повече, че именно децата на Казанлък са част от Летописната книга на Асамблеята, вписани още през 2008 година.
Заради един голям, красив национален детски празник. Тогава.
Хубавото на професията ни е, че помни.
И за лошо, и за добро.
И в името на второто, то ако отреденото за детския монумент „Знаме на мира“ място пред ДК „Арсенал“ преди 12 години не е било най- подходящото, то сега, 12 години по-късно има други, далеч по- подходящи и достъпни, предпочитани от децата на Казанлък места и площадки, където този дар за децата на Казанлък да бъде поставен.
Парк „ Розариум“ или обновяващата се централна част на градската градина, КИАЦО или парк „Тюлбето“ са само малка част от вариантите, които при добро желание могат да приютят детския монумент.
И камбаната.
Дар на децата на Казанлък.
За да бият камбаната.
За Казанлък.
Последвайте ни и в Телеграм
