Казвам се Красимира Минева. Работя 25 години като педиатър в ДМСГД “ Мария Луиза „, най- хубавите и смислени години от практиката ми…Доскоро мислих така…
Изведнъж, от днес за вчера, разбрах, че съм излишна и аз, и подчинените ми- сестри и детегледачки. Заради един срок, не спуснат свише, а поставен от някой администратор, Дома ще бъде затворен.
Хора, моля се да ми разбрете правилно. Няма да остана без работа! Пиша това с грижа за децата, които са в изключително тежко увредено общо състояние, при които грижата е изключително специфична.
Защо този срок не изчака?! Така или иначи в гр. Казанлък ще бъдат построени две нови услуги за деца с медицински нужди? Защо не ги превидем плавно, както ни подготвяха хората от Мининстерството? Нима нашите деца бедстват- имат нужните условия, лекарства, грижа- 24 часова медицинска и лекарска, в условията на ковид- ситуацията в страната. Лекарства, храна, бельо- всичко подсигурено- и изведнъж ни удари товарния влак…
Къде е г- н министърът на здравеопазването?! Аз работя в негово подразделение?! Нима трябва да обяснявам на социални работнички диагнози и потребности на деца с 100% чужда помощ? Медицински неграмотни хора ли ще решават съдбата на тези деца?
Попитахте ли се защо имам деца на 24 год.- защото в процеса на деинституционализация не можеха никъде да бъдат изведени. Защото нашите деца за някои са само справки, графи. А ние ги приеме като съдба…
Колко пъти някой от Вас е плакал от радост, че скенарът не подтвържава лошата диагноза на дете и шансовите му са добри?Колко пъти някой е организирал рожден ден на чуждо, ничие дете? Или е месил питка, че любимецът му е проходил? Или е успокоявал родители, че се е случило най- лошото, непоправимото…Хайде сега някой специалист да ме научи как се казва такава новина тактично?! И знаете ли, родители са успокоявали мен и са ми благодарили, като знаят, че детето им не е било само. Техни са думите им, които и досега ме преследват, ЧЕ НЕ Е БИЛО РОДЕНО ЗА ТОЗИ СВЯТ… Защото, уж нормалният живот, е затрупан от буквоеди, следи се точката и запетаята- както в случая. Хора, които и досега извръщат глава при среща с нашите различни деца…Защото ТЕ били чувствителни…Вече се чудя имам ли сърце и …защо ми е ако съм “ оперирана от някои чувства.
Г- н министър / Вие сте поне лекар /, БЛС- редовно си плащам членския внос- защо не подкрепите работещите си колеги в ДМСГД, срамувате ли се от нас? Клетвата е една за всички. Ние не сме второ качество хора. Вярно, не съм кардиохирург / без ирония- съпругът ми е с две сърдечни операции /, не слагам силикон / има нужда и от това /, но ни подкрепете в усилията да подсигуряваме достойството на нашите деца, до настаняването им в новата услуга. Иначе по Коледа ще ги превърнем в екскурзианти по пътищата на страната и който оцелее, това ще е. Дори БХК е с унищожителна статития за новите услуги- нови къщички, без съдържание. Защо нещо работещо трябва да се унищожи? Знаете, че в другите страни има такива домове, държавни, обезпечени, където не шетат журналисти търсещи сензации! Където родителите чакат ред да настаняват децета си- заради специалисти, условия, грижи…П.П. Благодаря на сестра ми, която знам, че ще го прочете докрай, на приятелите, на родителите.
Дано попадне на вниманието на Г- н министъра, г-жа Сачева, която откровено не каза истината в ефира на Нова ТВ.
Уморих се…Но ако някой иска нещо да си кажем ще бъда на работа в Дома до 31.12.2020 г. като педиатър.
Последвайте ни и в Телеграм
