стажант-репортер Мартина Величкова
Колодрумът е разположен върху площ от повече от 18 000 кв. м и е предназначен за спортни дейности. През годините на това място са се случвали много чудеса – печелени са медали, хора са се събирали и са организирали безброй спортни състезания. Една от гордостите на Колодрума е подобрението на женския рекорд за колоездене през 2003 година от спортистката Евгения Раданова, която впоследствие става и единствената ни олимпийска състезателка участвала на летни и зимни игри.
Спортното съоръжение и до днес се използва, не толкова за състезания и каране на велосипед, колкото от хората, които имат кучета да ходят да тренират с тях и да ги пускат на свобода.
Последното проведено събитие е организирано на 10 април тази година от Колоездачен клуб „Лястовица‘‘, които са провели Общинско състезание по колоездене с планински велосипеди за момчета и момичета от 11 до 14 години. Десетки деца участват в състезанието, но условията, на които се провежда са потресаващи, а и дори опасни. Състоянието на Колодрума е западнало, тревите и бурените, както и ръждата са превзели дългогодишната гордост на града ни.
Последните планове, правени за възобновяване са от 2015 година, обещават реконструиране на Северния парк, който се намира в близост, като тези планова включват сладкарница, детска площадка, фонтани и още много други подробности. За Колодрума се споменава, че е основен приоритет в плановете и съдържа изграждане на спортни съоръжения за всякакъв вид спорт. Оттогава няма нито площадка, нито спортни съоръжения, нито чист и годен за колоездене колодрум.
Последвайте ни и в Телеграм
Авторът споменава за рекорд на Евгения Раданова, но ако се върнем с няколко десетилетия назад, още от лятото на 1959 г., когато бе открита бетоновата писта ще се установи, че на казанлъшкия колодрум са поставяни не десетки, а стотици национални рекорди и то не само български, а и на тогавашната ГДР, на Унгария,Чехословакия, Полша и прочие. Казанлъшкият колодрум бе известен в целия соц. лагер с най- бързата бетонова писта на Балканите, а дори и в Средна Европа. Тук идваха на състезания много клубни и национални отбори по колоездене на писта, а през зимата и на тренировъчни лагери. Много, много, мога да говоря и пиша за тази, УВИ, бивша казанлъшка гордост….
Поредната фалшива новина. Почистване не е започнато от Сдружение „Розова долина“, а се извършва два пъти годишно от Община Казанлък. Подминавам другите неточности и Ви уверявам, че поле за изява на състезателите по колоездене има (само от тази година – медалисти на републиканските първенства по колоездене) и ще продължава да има, въпреки негативизмът, лъхащ от тази статия. Разбираме, че идват избори, но молим, не на гърба на спорта.