През целия си съзнателен живот, напук на младите, умните и красивите, съм се опитвал да спазвам едно ,,златно” житейско правило, че ,,Там, където властва емоцията, си отива разумът“. Самият аз като лекар съм представител на една от най-логичните професии, в която именно разделението на разум от емоции, прави лекаря такъв!И днес ще се опитам да не наруша този свой принцип, макар че за кратко емоциите взеха връх. Тази сутрин бях на работно посещение в Дъбово – традиционно българско село, ситуирано в пределите на община Мъглиж. Приключвайки с работните си ангажименти, погледът ми се прикова отпостроеният през 1930 год. Паметник на героите паднали за Родината 1877 – 1878, 1912 – 1913, 1915 – 1918 и 1941 – 1945 г. Застанах пред тази ,,Светиня” и се замислих! Не за Украйна и Путин, не за противопоставянето на Изток и Запад и всичките произтичащи от това ,,геополитически интереси”! Не се замислих дори за тежкото време, в което живеем и още по-тежкото, което ни предстои да посрещнем! Обзе ме гняв! Гняв за това, че погазихме паметта на хиляди знайни и незнайни български герои,оставили костите си по бойните полета за Освобождението и Обединението на България. Тези хора са приемали саможертвата си като нещо нормално, та все пак, те са защитавали Род и Родина! А днес? Някой от нас, включително младите, умните и красивите, дават ли си сметка за цената, която са платили нашите предци, за да запазят и да ни оставят една България, чиито интереси днес да можем свободно да предаваме или по-скоро, да продаваме?!Скъпи приятели, Даваме ли си сметка, как ни натискат да замълчим пред Историята ни, за да създадем История за други. Как навремето нашите баби и дядовци, нашите предшественици са падали в битка за Бог, Цар и Отечество! А днес, измислени герои вече оспорват нашия Бог! Царят се занимава с добиване и продажба на дървен материал!Отечеството бавно и постепенно загива!Не знам и няма как да знам, дали на 24 Май ще се откажем от идеалите, за които са загинали дедите ни, дали ще предадем българщината в Северна Македония, дали „евроатлантически интереси“ няма да се окажат по-висша и благородна кауза за нас като Държава и НародЗнам само, че ако бяха живи Гоце и Даме, Ванче Михайлов и всички онези, чиито имена и образи са на Паметника в с.Дъбово, нямаше да се чудят и да говорят политически коректно, а досега щяха да са затрили „всяка отровна семка”, дръзнала да предаде България, да постави под въпрос бъдещето на децата ни! А ние техните родители ще говорим за геополитика, за кризи, за ценидокато Вяра, Патриотизъм и България станат „неприемливи“ за едни правоверни политици, пък макар и убедени Евроатлантици!
„Вчера е учител за днес“ – казват Римляните!Явно ние сме лоши ученици…Бог да пази България! И нас!
Последвайте ни и в Телеграм
