Въвеждането на електронни: здравно досие, карта, рецепта и направление, ще доведат до прозрачност и ефективно изразходване на финансовия ресурс в сектора – казва д-р Тунджай Йозтюрк, кандидат за народен представител от ПП ДПС за 27-ми Старозагорски избирателен район
Д-р Тунджай ЙОЗТЮРК е роден на 4.12.1978 г. в Пловдив. Завършил е Медицинския факултет на Тракийския университет в Стара Загора, има специализация по „Офталмология“ от същия университет и „Здравен мениджмънт“ в Медицински университет София. От 2010 г. работи в Стара Загора и Казанлък като специалист по очни болести. През 2013-2014 г. е зам. областен управител на област Стара Загора. Общински съветник първи мандат, председател на Постоянната комисия по здравеопазване в Общински съвет-Стара Загора.
Семеен, с едно дете.
– Д-р Йозтюрк, има ли шанс здравеопазването у нас да стане нормално, т.е. достатъчно качествено и достъпно за всички българи? Как, според Вас, може да се случи това?
– Тук вълшебната думичка, според нас от ДПС, е „Стратегия“. Няма да се уморим да повтаряме и да настояваме, че в сферата на здравеопазването са необходими надпартийни усилия за създаване на консенсусна, поетапна стратегия, следвана от политическите сили, независимо кой е в управлението. Само така е възможно да се предприемат непопулярни и дори – болезнени мерки за създаването на ефективно функционираща, здравна система.
– Здравната реформа е сред най-лъкатушещи у нас – прави се нещо, после се отрича, започваме нещо ново. Каква трябва да бъде стратегията на нацията в този важен сектор?
– Именно здравната реформа е една от основните причини за провалите на няколко поредни правителства. Системата на здравеопазването в България или трябва да се върне към първоначалния си вариант, когато е внедряван този модел, или
трябва де бъде заменен с друг модел
за благото на нацията. Сегашният модел е нито толкова солидарен, нито толкова справедлив. Той е видоизменен през годините и не кореспондира с първоначалния замисъл.
– Реалните стъпки за качество на предоставяните услуги?
– Необходимо е да се възстанови доверието в системата, както и да се намали финансовият дефицит. Това може да се осъществи при създаване на условия за реална конкуренция, ефективен контрол, както и поетапно нарастване на средствата за здравеопазване в държавния бюджет до над 5% от БВП. Качеството на медицинските услуги може да бъде следствие от всичко изброено до тук. Но не може да се постигне такова, докато 2/3 от населението, живеещо извън градските центрове, няма равен достъп до спешна медицинска помощ и доболнична помощ, докато липсват скринингови програми и такива за ранна диагностика.
– Приоритетите в програмата на ДПС за здравеопазването?
– ДПС ще предложи и търси съгласие по следните приоритети:
* Промяна на механизмите за заплащане в системата чрез корекция на финансовия модел –
демонополизация на Здравната каса, усъвършенстване на здравноосигурителния модел
конкуренция на финансиращите фондове;
* Национална здравна карта, при демонополизиран модел, с цел – предотвратяване на регионалните различия;
* Електронно здравеопазване на основата на единна информационна система с всичките му компоненти (електронно досие, електронна карта, електронна рецепта и електронно направление), с цел прозрачност и ефективно изразходване на финансовия ресурс.
– Налагат ли се болезнени, непопулярни мерки, ръст на здравната осигуровка, според Вас? Защо?
– Без наличието на стратегия, каквито и мерки да се налагат, колкото и да са болезнени те, смятам, че резултат от това няма да има. Да, може да се мисли и за ръст на здравната осигуровка, но преди това е необходимо да се разработи стратегия за това как, по какъв начин и от кого ще се компенсират средствата, непостъпващи в системата от неосигурените лица. Като изключим децата и пенсионерите, които са около 2 800 000 и ги осигурява държавата, остават малко над 4 300 000 души население в трудоспособна възраст, според данни на НСИ. Ако приемем, че около 2 000 000 от тях са неосигурените лица, това означава, че малко над 50% от хората в работоспособна възраст си плащат осигуровките и остава да се молим държавата да е изряден платец.
– Вие сте лекар с дългогодишна практика, практик, реалист. Кое затруднява медиците в ежедневната работа, трудно ли е тя да бъде облекчена?
-Липсата на баланс и взаимовръзка между първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП), специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП), болничната помощ (БП) и последващото продължително лечение и рехабилитация затруднява най-много колегите от всички нива на здравеопазването.
Не ни удовлетворява
факта, че на въпроса „Какво се случва с възрастен пациент, прекарал инсулт, прибрал се от болнично лечение по клинична пътека у дома в далечното си село?“, единственият възможен отговор да бъде „декубитус“(некроза на тъкан, развиваща се в участъци, подложени на натиск, б.а.). Това изобщо не е хуманно. Тук се появява значението и ролята на помощния медицински персонал като парамедиците, лекарските асистенти, рехабилитаторите и др.
Електронното здравеопазване на основата на единна информационна система с всичките му компоненти (електронно досие, електронна карта, електронна рецепта и електронно направление) може да облекчи значително работата на лекарите. От една страна, ще се постигне по-голяма прозрачност и ефективно изразходване на финансовия ресурс, от друга страна, ще се улеснят медиците и фармацевтите откъм администрирането на пациентите. Това ще позволи на лекаря да отдели повече време за извършване на физикален преглед и на фармацевта да изпълни по-бързо и качествено рецептите.
Д-р Йозтюрк със съпругата си Неше и сина им Берке
– В страната има дефицит на квалифицирани лекари, много ваши колеги търсят реализация в чужбина. Кое може да ги задържи?
– Начин да останат в България колегите, сега заминаващи за чужбина, е създаването на този баланс и взаимовръзка между първичната извънболнична медицинска помощ (ПИМП) и специализираната извънболнична медицинска помощ (СИМП)
не само по отношение на лечебно-диагностичната дейност и администрирането, но и по отношение на заплащането
на медицинските кадри, както по вертикалата, така и по хоризонталата, на всички нива в здравеопазването. Към днешна дата контрастът е много голям и е в ущърб на солиден брой колеги за сметка на други, което поражда напрежение между гилдиите в системата.
– Вашата лична история. Вие самият защо останахте в България и може ли един лекар да е успешен, да се чувства комфортно и да е добре платен и у нас?
– Българският лекар е оцелявал при най-тежки условия на труд и скандално ниско заплащане през последните две десетилетия и аз просто съм един от тях. Въпреки огромните недъзи на системата, стремежът към подобряването и усъвършенстването на системата, както и на моето личностно и професионално развитие, е основният ми мотив да остана в моята мила Родина и да се изправя за пореден път пред избирателите си с посланието „Да спасим България“ с N 9 в интегралната бюлетина за „Движение за права и свободи – ДПС“.
НБП, Дима ТОНЕВА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
