„Правил го е рядко. Имам в архива си няколко автографа – върху диплянка от някогашните културни празници „Сливенски огньове“, върху каталог за 85-та му годишнина. И – върху тая автопортретна рисунка“, разказва Иван Тодоров за сайта на СБЖ.
През 2018 г. тази рисунка бе публикувана за първи път.
„Сътворена е с туш върху плътен бял лист – 16 на 23 сантиметра. Автопортретът в горната част вероятно е версия на големия библейски портрет, който грееше и срещаше всекиго от корицата на издадения през 1984-та каталог за 85-те години от рождението му“, разказва Тодоров.
Текстът отдолу, гласи: „Пред изложбата 1984 г. Да видиш картини, които си правил преди 60 години и какво правиш сега!?
Д. Узунов“
„Графолозите могат да правят тълкувания на почерка. Аз виждам „д“ с едно краче, което сякаш гони следващите букви. „Ж“ – като дървена оградка на дворче, „т“ – със стряха-калпаче, „ш“ – със здрава основа, връз която е стъпила. „А“-то е старинно докарано като в нявгашните ръкописи, „е“–то се прегръща с устрем с един, че и с двама съседни другари…“, тълкува Иван Тодоров 6-те реда, равнени и в началото, и в края си.
„И от всичко лъха(ше) замах, поглед напред. Защото, както казваше тоз недостижим майстор: „Миражът все напред остава“. Миражът на съвършенството. Дечко Узунов бе извървял целия този фантастичен път. Но – дори озовал се там, в оазиса – не спираше. И неукротимият му дух го теглеше да види и да ни покаже какво има и отвъд…“
Днес се навършват 123 години от роденият в Казанлък художник.
Последвайте ни и в Телеграм
