Публикацията е на Иван Кръстев, кандидат за народен представител в 44 НС. Кръстев е финансист и специалист по европейска интеграция, зам.-министър на образованието в периода 2013 – 2014г.
Сивата (неформалната) икономика в ЕС възлиза приблизително на 18,5 % от БВП. Делът й спрямо БВП на отделните държави е много по-голям в Източна отколкото в Западна Европа. Ако в държави като Швейцария и Австрия сивата икономика е съответно 7 и 7,5 % от БВП, то в Литва, Румъния и Хърватия е между 28 и 30 %, а в България – над 30 % от БВП.
Преобладаващата част от нео-либералните икономисти и политици в Европа се опитват да аргументират тезата, че широкото разпространение на сенчести практики е пряка последица от прекомерна регулация, високи данъци и намеса на държавата на свободния пазар.
Съответно решенията, които предлагат са съответно дерегулация, намаляване на данъчното бреме и ограничаване на намесата на държавата. Същевременно базово сравнение на данните за размера на неформалната икономика в ЕС показва, че няма никаква пряка връзка между размера на данъците и обема на сивата икономика, а тъкмо напротив – сенчестите практики са далеч по-малки като обем с страни с високи данъци. Същото заключение е валидно и по отношение на степента на регулация и намеса на държавата на пазара.
Тези заключения се потвърждават и от примера на България. Страната ни води негативната статистика за дела на сивата икономика сред всички държави-членки на ЕС. У нас неформалната икономика възлиза на 31,2 % от БВП. Същевременно подоходните и корпоративните данъци са най-ниските в Европа, а участието на държавата в икономиката е минимално, а в редица сектори напълно отсъства. За да се опише ясно мащаба на явлението „неформална икономика“ в България следва да се посочи, че по предварителни оценки общият размер на публичните разходи по консолидираната фискална програма за 2016 г. възлиза на 37,4 % от БВП. Т.е. сивата икономика у нас е почти съпоставима с всички публични разходи в страната и е с близо 1,5 % от БВП по-голяма от общия размер на данъчните приходи.
При настоящите нива на неформалната икономика в България само за 2016 г. сивият сектор в страната е генерирал обороти възлизащи на 27,73 млрд. лева. Тази сума, която превишава данъчните постъпления за годината с близо 1,2 млрд. лева не е била обект на облагане и за съответната част от нея, която представлява недеклариран труд не са събирани осигурителни вноски.
Ако се приложи преразпределителния коефициент (съотношението на публичните разходи спрямо БВП) за същата 2016 г. това иде да рече, че преките загуби на бюджета от сивата икономика само за една година възлизат на 10,37 млрд. лева. Тази сума почти съвпада с целия бюджет на Държавното обществено осигуряване за 2017 г. (10,375 млрд. лева). Съответно изводът, който може да се направи е, че ако в България нямаше сива икономика всички пенсии, социални помощи и обезщетения биха могли да бъдат увеличени двукратно без това да е свързано с увеличение на данъци и осигуровки.
Ако се направи по-внимателен анализ на потенциалните обороти в неформалния сектор и тежестта на недекларирания труд в него, то несъбраните осигурителни вноски към фондовете на ДОО и универсалните пенсионни фондове (23,3 % от брутните разходи за труд за работодателя) биха възлезли приблизително на 4,31 млрд. лева. Сумата е почти равна на предвидените в бюджета за 2017 г. допълнителни трансфери от централния/държавния бюджет към ДОО – 4,39 млрд. лева. Т.е. при равни други условия в случай, че недекларирания труд у нас бъде регулиран изцяло в съответствие с приложимата нормативна база, солидарният пенсионно-осигурителен модел би функционирал изцяло без или с минимална субсидия от държавния бюджет.
Купуването и продаването на гласове е престапление!
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
