Казанлъшкият проектант на Гюро Михайлов изрисувал и себе си в огъня

Прегледано от: 2

През януари преди 130 години в Казанлък се ражда Никола Кожухаров – български живописец и сценограф, по чийто проект е изработен и паметникът на Гюро Михайлов в Пловдив, открит на 29 ноември 1938 г. 12 години по-рано той изрисувал себе си в пламъците адови в църквата „Свети Николай“ в Стара Загора, докато я изографисвал. Пенчо Славейков е негов кум, а под влиянието му художникът рисува своя фолклорен и митологичен цикъл.

Кожухаров завършва „Живопис“ в Художественото индустриално училище в София при проф. Иван Мърквичка и проф. Цено Тодоров през 1914 г. Същата година записва в Академията за изящни изкуства в Париж при проф. Фернан Кормон.

От 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. става професор по рисуване в Художествената академия. От 1963 до 1967 е завеждащ катедра във Висшия институт във Велико Търново.

През 1975 г. прави Юбилейна изложба в София заедно с Невена Кожухарова. Създава композиции на исторически, военни и битови теми. Един от основоположниците на баталния жанр в българското изобразително изкуство. Едни от най-ценните му платна са със сюжет от българския фолклор.

Никола Кожухаров е автор и на няколко монументални пластики. Негово дело е паметникът „Победен щурм“ във Видин, издигнат в памет на офицерите и войниците от Трети пехотен бдински полк, загинали по време на войните за национално обединение.

Под влиянието на Пенчо Славейков – приятел и кум на художника, много от картините на Кожухаров през 20-те г. са със сюжети от митовете, фолклора и мистичността на обредите. През 1924 г. Кожухаров печели конкурса за сценография на „Змейова сватба“ по Петко Тодоров в Народния театър. През 1924 г. е преподавател, а от 1929 г. – професор в Художествената академия. През този период илюстрира детски книги, оформя списания, проектира пощенски марки, банкноти. Автор е на мемориални скулптурни произведения в Пловдив и Видин, както и на надгробното релефно изображение на Митрополит Методий Кусев в Стара Загора. На световното изложение в Париж през 1937 г. е удостоен със златен медал за изкуство за картината „Майстори“. В периода между 40-те и 60-те г. рисува картини със сюжети от българското Средновековие и Възраждане. От 1962 до 1967 г. Кожухаров завежда катедра „Изобразително изкуство“ във Великотърновския университет. През 1965 г. открива изложба в София, съвместно със съпругата си Невена Кожухарова. В периода 1925-1969 г. изписва 27 черкви в страната. Участва в международни изложби в Берлин, Париж, Рим, Виена, Стокхолм, Прага, Ню Йорк. За изключителни заслуги към българската култура през 1962 г. Кожухаров е удостоен с орден „Кирил и Методий“, I степен.