Поничките, наричани „казанлъшки“, за няколко дни си бяха отново у дома. Тестената вкусотия е като емигрант в родния град. Идва си само за панаира.
Тази година пак се получи така. Няколко сергии сред послепразничния панаир предлагаха мазните кръгчета и гама от топинги по избор за гарниране.
Никой не може да твърди със сигурност защо поничките са наречени казанлъшки, оскъдна информация за кръщаването им идва от 70-тте години на 20-ти век, когато НИТИ произвеждал някакви апарати за производството им, но експериментът приключил без да се превърне в серийно производство.
Истината е, че в Казанлък едноименни понички не се продават. Макар да е всеизвестно, че машините за приготвянето им се правят от местна фирма.
Както обяснява подобни случки Свещенописанието: и Иисус не е бил признат в собствения си град. Така и казанлъчани опитват понички от търговци-гастрольори само в дните на панаира.
А той с всяка изминала година става все по-постен. Изместването му във времето след празника на розата го направи неатрактивен както за търговците, така и за клиентите.
Ще изчезне ли и той постепенно като пържените сладкиши, оваляни в пудра захар?
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
