Казанлъчанка благотворително за дядо в беда

„Искам да оздравея. Искам да стъпя отново на краката си и да ходя, но нямам 1900 лева, колкото ми искат от болницата, за да ми сложат пирон в крака и да ме оперират. Няма на кого да разчитам в живота си”. Думите са на 73-годишния Васил Анастасов, който след падане отвисоко е счупил тежко крака си и е на легло с памперси. Старецът живее сам в карловското село Кърнаре и оцелява благодарение на съседи и приятели. Но и те самите нямат финансовата възможност да съберат сумата и да му помогнат. Допреди десетина дни дядо Васил не е и предполагал какъв кошмар ще му се стовари. Всичко започнало съвсем невинно. Пенсионерът се качил на бояджийска стълба, за да си подреже астмата в двора. Не бил на повече от 2 метра височина, когато получил инсулт и паднал лошо.

„На 2 март към 14 часа се качих да си подрежа астмата и усетих как получавам удар. Преметнах се от стълбата и паднах много лошо на левия си крак. Много ме заболя. Опитах се да стана, да се прибера вкъщи, но не успях. Левият ми крак изтръпна и не можех да го опъна. Много лоша работа”, разказва какво се е случило старецът. Дочул, че в съседния двор е комшията Митко и се развикал за помощ. За нула време около него се насъбрали съседи. Те се опитали да вдигнат дядото, но заради силните му болки, не успели. „Митко се мъчеше да ме вдигне, но не можа, че много ме болеше”, казва Васил. Минути по-късно у тях отишла и дъщерята на кмета на село Кърнаре Боньо Бонев – Ана, която се обадила на 112 и след половин час дядо Васил бил качен на линейка и откаран в пловдивска болница.

Там бил прегледан и лекарите установили тежко счупване на ябълката на бедрената кост на левия му крак и му казали, че това няма как да заздравее без операция и поставяне на пирон. За така наречения „златен” пирон обаче Здравната каса не отпускала пари и затова стойността му се покривала от пациентите. Дядо Васил се разстроил, защото нямал исканите му 1890 лева.

„Тогава докторът ми каза: „Дядо Василе, не ми дръж този тон, защото шефът на болницата каза да не правим операции, ако консумативите не се покриват от касата и пациентите не могат да си ги платят. Трябва да извадим ние пари от джоба си, за да ти платим операцията”, плаче възрастният човек. Сеща се и още нещо. Една от медицинските сестри, която изчислила колко ще му струва операцията, директно му казала: „Бай Василе, докато не донесеш 1900 лева за пирон, няма операция”.

„3-4 дни бях в болницата и още като ме приемаха, ми сложиха нещо като шиш в костта, но когато ме изписаха, го извадиха. Не мога изобщо да ходя и да ставам”, казва в безсилието си пенсионерът.

Допреди инцидента е живял някак си с 320 лева пенсия на месец. Парите едва са му стигали и когато е бил здрав, а сега за гледането му трябват и памперси, които също са скъпи.

„Не мога да проумея как един човек ще работи над 50 години, ще плаща данъци на държавата и когато вече е възрастен и немощен, ще му искат пари за консумативи за операция. Как е възможно държавата да не поема тези разходи за социално-слабите хора?”, се пита кметът на село Кърнаре Боньо Бонев. Той лично се е ангажирал с това да помогне с каквото може да дядо Васил, но и неговите възможности са ограничени.

Било е направено проучване дали възрастният човек има някакви роднини. Установило се е, че има племенница в карловско, но жената категорично е отказала да помогне на чичо си. Всички братя и сестри на дядо Васил са измрели. Имал е един брат и три сестри, от които само една – набор 1932 г. , е жива. Но и тя вече била много възрастна, а и живеела в София.

„Жал ми е, като куче ще умре сам самотен. Кракът го боли много, но не се оплаква. Страх ни е да не стане някоя гангрена, че тогава няма да могат да го спасят докторите. Затова трябва да съберем тези 1900 лева по най-бързия начин”, казват съседите на стареца. По думите им дядо Васил е много свестен и разбран човек. През 2000-та година се споминала съпругата му Минка, с която нямали деца. Заживял на семейни начала с друга жена, която му родила син Любомир, но впоследствие се разделили. Въпреки това и до ден днешен втората му жена Мика Янкова и непълнолетният му син го обгрижват. Само на тях дядо Васил единствено може да разчита след инцидента и обездвижването, но пък самата Мика също е безработна и няма никаква възможност да помогне с пари на бащата на момчето си.

„Нямам на кого да разчитам за помощ, освен на себе си”, казва в заключение Васил Анастасов, който се надява благодарение на състрадателни хора да успее да събере 1900 лева и да си позволи нужната операция.

От кметството в село Кърнаре апелират желаещите да помогнат със средства за операцията на дядо Васил, да изпратят пощенски запис до клона на Български пощи в село Кърнаре на името на Васил Серафимов Анастасов.