Най-вероятно трицветният текстил остана сгънат в нафталина при родовата памет, скътана дълбоко в килера, защото днес Казанлък остана постно безличен за разлика от минали години, когато от тераси и алуминиеви дограми дръзко и патриотично се спускаха флагове.
В една трета от квартал „Изток“ свенливо се повяваха няколко знамена. Чак предизвикаха специално внимание.
Безизразен център на града. Сив, оцветен в изоставени и търпеливи двуцветни мартеници, преди да ги приберат търговците по кашоните за догодина, когато пак ще е дамара.
Центърът на Казанлък ухае на пица на 3-ти март. Плацът патриотично празен, заведенията прозаично пълни.
Единици успяха да се пуснат по центъра със смелостта на участници във футболна агитка.
Евтин откъм претенции град, с евтин национализъм и патриотизъм. като мъжките фланелки за 13 лева на промоция в работещ навръх празника магазин. Не е единствения отворен магазин на 3 март. Всички работят.
Звучи сръбска музика основно. Защото е националния празник на България, а българите са толерантни.
Кметът му е горе на Балкана, за да просълзява народа. И да се муси зъд гърба на вицепрезидента Попова, коята каза. Произнесе клетвата. Първата не посмя. Роденият да пълзи, не може да полети.
Щастливи тийнейджъри и майките им се редят на опашка за сладолед на казанлъшкия площад „Севтополис“. Радост от необичайно високите градуси на деня. Ближи си сладоледа, почивен ден е. И утре и вдругиден.
Безмълвен символ върху безмълвно дърво в подстъпите към върха. Без думи.
Еуфория горе на връх Шипка, обикновена, чак отчайваща апатия долу в града. Как го постигнахте, госпожи? Горе хаос, долу-пълна безизразност и липса на празник. Успяхте, госпожи!
Последвайте ни и в Телеграм
