Казанлък да стане българската Женева, мечтаели някога тукашните радетели за „израстването” на градеца.
Във връзка с провеждането на Конгрес на въздържателите през юли 1934 г., гимназиалният учител Борис Илиев написал цяла апология по темата: „Казанлък е централен град. Той може и трябва да стане един вид българската Женева, в която всяка година се събират всевъзможни конгреси и събори”.
Учителят призовал управниците и гражданите добре да преценят „така изгодното си географско положение и направят зависящото от тях по настаняването, посрещането и въобще обслужването на конгресите”.
Борис Илиев отчита богатството на Казанлък на исторически паметници и дивна природа и препоръчва домакините да организират излети и забавления на уморените участници след конгресите. Учителят бил сигурен преди 80 години, че Казанлък заслужава да бъде нашенската Женева.
Видно е, че идеята за конгресен център е стара и че същите доводи се използват от управниците и днес, когато тя изглежда само нова и също толкова осъществима.
Последвайте ни и в Телеграм
