Направи ли ви впечатление нещо много важно в последното издание на грандоманския кич с истерични крясъци за привличане на внимание, наречен Празник на розата 2015? От платена от Община Казанлък публикация в Агенция „Фокус” с автор Славяна Гайдарова съдя, че официални гости на масовката са били само президентът Плевнелиев, който освен че ходи навсякъде, вече никой не го взема насериозно никъде, и министърът на регионалното развитие и благоустройството Лиляна Павлова и министърът на земеделието храните Десислава Танева.
Павлова знаем, защо ходи по провинцията, там й е ресорът, там прокарва и защитава интересите на герберските строителни фирми, натоварени с изпълнението на инфраструктурните проекти, които вече се напукаха и хлътнаха в огромни ями на всеки километър по протежението на софийското Цариградско шосе.
Танева пък е била в Казанлък от кумова срама, защото розата като продукт, който ражда земята, й е ресорен, нищо, че ловците и риболовците скоро поискаха оставката на един нейн зам.-министър за неразбориите в сектора, а оттам колко му е да преместят мушката си и върху нейното чело, за да я превърнат в поредния никому ненужен и незапомнен с нищо положително ловен трофей, който вместо да увисне гордо на стената на най-новата българска история, ще бъде захвърлен в мазето й, за да триумфират с него молците и плъховете?
Освен посланикът на Япония у нас Н. Пр. Такаши Коидзуми, който дойде просто да открие „Японката” на Доко Доков, нито един друг (съдя от публикацията във „Фокус”) посланик, консул или представител на чужда държава у нас, не е заявил присъствие и съответно уважил Празника на Розата 2015, чието „великолепие” кметските тролове, водени от Бончо Сарафов, продъниха Фейсбук да хвалят безумно.
Официалните чуждестранни среди в София научиха за погазването на свободното слово в Казанлък и опитите за прокурорска репресия върху журналиста Георги Манев и неочакваното й и некоркократно появяване в портиерските тетрадки на посетителите на скандалния банкер Цветан Василев, които според неофициалните слухове са и причината за казанлъшкото отсъствие на посланици.
Нещо повече. Според мои информатори, на които може да се има високопоставено доверие, омбудсманът на Републиката Константин Пенчев, който посети града по повод скандала с Жоро Манев, отказал поканата за обяд с Галина Стоянова, под претекст, че не може да обядва с представители на местната власт, които упражняват натиск върху журналисти.
Истината е, че Казанлък, благодарение на четиригодишното управление на Галина Стоянова, се оказа загърбен от света, въпреки грандиозното трошене на пари в името на пиара й за така желания втори мандат.
А Казанлък е твърде важен за всички ни, онези, които още живеят там, и онези, които като мен, вече го напуснаха поради нейното управление. Ако София е мозъкът на България, а Стара Загора е новото икономическо сърце на страната, то Бургас и Варна са ръцете, които вкарват пари по джобовете на България. Смолян и Банско са белите дробове на Републиката, Русе – черният й дроб, а Видин и Враца отеклите и уморени нозе на изтощения от недостатъчно оросяване Северозапад.
В този ред на анатомично-урбанистични мисли, бих казал, че ако Казанлък не е някой жизненоважен за страната орган, то със сигурност е душата на България. Толкова малка, лека и незабележима на картата е тази душа, че никой отвъд Казанлък не знае със сигурност, дали съществува наистина. А душата на България, знае всеки казанлъчанин, не само съществува, а дори има форма и аромат. Душата на България е българската роза, която ни гледа като око с многото си клепачи, пчела е нейната зеница…
Нима можем да си позволим да лишим България от душа?
Светлозар Стоянов
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
