Нови образователни проекти, платформи и различни форми за общуване с отделните публики, предвижда Художествената галерия в Казанлък. Това разказа в интервю за БТА нейният директор д-р Пламен Петров.
Три месеца след заемането на поста 38-годишният д-р Пламен Петров, историк и изкуствовед, се чувства по-вдъхновен. Дели времето си между лекциите в Софийския университет, където преподава и галерията. Вярва, че пандемията „освен всичко друго ни дава и нови неподозирани възможности“.
Новият директор подготвя няколко нови платформи, с които има за цел да изведе управляваната от него институция в ХХI век. – изгражда нейното „дигитално лице“, за да приобщи различните типове публики. В ход е образователна платформа с участието на различни експерти. Мисли за създаване на реставрационна лаборатория и за стартирането на творчески ателиета, за градски пешеходни турове, за регулярни нощи в галерията. Отваря институцията за други изкуства и насочва усилията си към популяризирането на съвременното изкуство.
Следва пълният текст на интервюто:
Въпрос: Как се чувства тук един университетски преподавател, който е преминал през Софийската градска художествена галерия, а сега е директор в Художествената галерия в Казанлък?
Отговор: Много хора мислят за директорския пост като за цел. Грешка. В моята ценностна система директорският пост не е цел. Той е само инструмент. Механизъм, позволяващ ми да постигна мечтите си. А те са така простички – да се опитам да подредя, организирам и споделя. Да разкажа на публиката.
Сега в Казанлък съм по-вдъхновен, защото имам възможността да направя това. В лицето на Община Казанлък виждам съмишленик и интуицията ми подсказва, че не греша. А сигурен съм, че тъкмо така ще можем да изведем институцията на полагащото й се достойно място в художествения живот в страната.
Въпрос: Какви са предизвикателствата пред Вас като директор на културен институт, основан преди повече от сто години?
Отговор: В депата се съхраняват близо 5000 творби, част от тях безценни образци. Сред тях са картини на Майстора, Андрей Николов, както разбира се оригинали и на родените в Казанлък Иван Милев, Иван Пенков, Дечко Узунов, Ненко Балкански. Тук се пазят големи масиви от личните архиви на Иван Милев и Захари Желев. Повечето от картините в депата са постъпили като дарения. Дори прочутата „Ахинора“ на Иван Милев е подарък на галерията, направен лично от автора й през 1926 г.
Силно съм респектиран от ентусиазма на основателя на художествената сбирка в Казанлък – Иван Енчев – Видьо. Той е поставил началото на колекцията още преди да стане студент по рисуване. Това е сред най-ранно създадените художествени сбирки в България. И в основата й са усилията на този мъж. На вид неугледен, но действащ с огромна вяра, че нещо може да бъде променено.
Надявам се, че до 2023 г. най-сетне ще имаме възможност да издадем монография за тази впечатляваща с дързостта, наивността и отдадеността си фигура. Правим опити през следващата година заедно с екипа на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ в София, в Казанлък да гостуват неговите рядко представяни в изложба визуални дневници, своеобразни лексикони, съхранили върху стотици страници духа на онази епоха.
Галерията в Казанлък е богата, добре подредена, но липсва експертиза. Колекцията е недостатъчно изследвана, няма добра образователна програма. А днес въпросът за общуването с публиките е от първостепенно значение.
Експозицията не отговаря на възможностите на XXI век, а още по-малко на изискванията и потребностите на посетителите.
Подготвяме и обновяване на експозициите на къщите-музеи на Дечко Узунов и Ненко Балкански.
Въпрос: Как ще изглежда Художествената галерия в Казанлък през следващите пет години?
Отговор: В концепцията, с която спечелих конкурса, довел ме до този пост, съм заложил няколко основни посоки на разгръщане на дейността на галерията – изграждането на нейното адекватно „дигитално лице“ и внедряването на съвременни практики в дейността й. Генерирането на различни форми за общуване с отделните публики – ученици, студенти, художници, експерти, любители, различните. В ход вече е и образователна платформа, в която участие ще вземат изкуствоведи, реставратори, културолози, историци. Работим и по посока за създаването на реставрационно ателие. Вече създадохме и Художествен съвет, който действа като оперативен орган, подпомагащ селекцията на временните изложби, които ще представяме в пространствата на галерията.
Спечелихме проект за дигитализация и стартираме създаването на нов сайт. Ще дигитализираме творбите, които съхраняваме в депото, за да станат достъпни за всички.
Въпрос: Галерията е пространство, където хората се срещат, общуват, обменят идеи. Какво мислите за смесването на изкуствата в галерията?
Отговор: Моето желание е да превърнем залите на галерията в отворено пространство за диалог и дебат, за литературни четения, театрални спектакли, за пърформанси, за премиери на книги и филми, за съвременен танц. Това е отдавана наложена практика на Запад.
Въпрос: Често хората са пленници на всекидневието, много голяма част не са имали досег с художествени творби. Как ще ги накарате да открият изкуството?
Отговор: За начало стартирахме образователен проект „Събота в галерията“. Той се развива в два отделни тематични лекционни цикъла. Първият от тях предвижда 15 лекции на тема „История на българското изкуство за всички“ и в него ще разглеждаме отделни явления и имена от историята на изкуството у нас, поставяйки акцент върху приносът на Казанлък. Другият лекционен цикъл сме озаглавили „Невидимият живот на галерията“ и с него имаме за цел да доведем до знанието на публиките как работи музейната институция, как се опазва културното наследство в нея и куп още процеси, които остават невидими за по-голямата част от обществото. Вярваме, че тези разкази за изкуството и естеството на нашата работа, ще повишат доверието на посетителите към институцията.
Защото нашата мисия е да преведем достойно галерията през собственото ни съвремие. А това е възможно с прозрачност и доверие.
Въпрос: Как може да се постигне необходимост от общуване, от близост с изкуството, как ще изкушите младата публика, която определено липсва и в музеите, и в галериите, и тук в Казанлък?
Отговор: През лятото на 2022 г. ще отворим врати за деца и ученици, на които ще предлагаме занимания в творчески ателиета. Нови и различни преподаватели, надяваме се, че ще провокират емоции и ще създадат наши нови приятели. Процесът на възпитание на кадри е дълъг. Младите хора са нашата бъдеща зряла публика.
Надявам се да стартира и резидентска програма за студенти – двумесечен стаж за студенти по изкуствознание. Има дефицит на студенти по изкуствознание, а в Галерията чрез различни събития може да се стимулира интересът на младите и талантливи хора към тази професия.
От сега нататък галерията ще посвещава всяка година на един художник. Така 2022 ще бъде годината на Иван Милев по повод 125 години от рождението му.
В презентирането на изкуството днес, особено място заема разказът. Не просто образи и естетическа наслада, а емоционално включване, съучастие.
Въпрос: Колекционерите в България, както и голяма част от директорите на галерии, са фокусирани върху стари майстори. Как гледате на младите български автори, сред тях вече има имена със световна известност?
Отговор: Колекционерите у нас често имат болезнена фиксация върху изкуство отпреди 1944 г. Цел на музейните институции е да съхранят и пренесат знанието за него през годините. Но истински голямата им цел е да напипат пулса на днешния ден и да генерират атмосфера за развитието на съвременното изкуство. Да подпомогнат продуцирането му и да улеснят диалога между него и публиката. Да го доведат до нейното знание, да го приобщят към голямата история на изкуството.
В галерията през следващата година ще покажем няколко важни кураторски проекта. Единият от тях е на изкуствоведката Мария Василев, която ще подреди своеобразна ретроспективна изложба на Мариела Гемишева, изложба, която ще влезе в специфичен диалог с постоянната експозиция на Художествена галерия – Казанлък. Друг акцент по отношение на съвременното изкуство е проектът на изкуствоведката Даниела Радева, която работи заедно с художничката Силвия Попова върху нейната първа голяма институционална изложба.
Отделно от това в къща-музей „Ненко Балкански“ от следващата година се обособява зала за дебют на млади автори, а през 2023 г. вярваме, че ще успеем да организираме и Национален салон за съвременно изкуство.
Още от началото на XX век Казанлък освен град на розите е и град на художници. Нека не забравяме, че тук се намират всички културни пластове – от траките до Бузлуджа. Но животът продължава и след 1989 г. Вярвам, че с местната художествена общност, с усилията на екипа на Националното училище по пластични изкуства и дизайн „Академик Дечко Узунов“, с експертизата на образователни центрове като Националната художествена академия, Институтът за изследване на изкуствата при БАН, Нов български университет и разбира се с огромна доза наивност, ще можем да преодолеем обстоятелствата, ще превърнем Художествена галерия – Казанлък в истински дом на съвременното изкуство.
Въпрос: Кои са новите експозиции и проекти, които ще представите през новата година ?
Отговор: Подготвяме временна експозиция „Женското присъствие в българската култура“ с куратор проф. Милена Георгиева. Стартирахме платформата „Диалози“ и наш първи гост в нея беше доц. Мариела Гемишева, родена в Казанлък, която влезе в провокиран от нас диалог с художника Ненко Балкански.
Работим върху ретроспективна изложба посветена на Васил Бараков, на който догодина отбелязваме 120 години от рождението. Тя ще бъде реализирана през септември 2022 г., а сетне, ще бъде показана и в София в залите на Съюза на българските художници.
Фотографът Иво Хаджимишев и изкуствоведът Красимир Илиев са подготвили издание, посветено на художника Иван Пенков, което ще представим през идните месеци. Иван Пенков е роден през 1897 г. в Казанлък, един от видните театрални декоратори и не по-малко любопитни художници. За неговата 125-а годишнина от рождението също ще покажем любопитна изложба.
А само след броени дни ни предстои откриването на изключително важна за екипа ни ретроспективна изложба на големия Ненко Балкански. Тя е съвместна инициатива с екипа на Градската художествена галерия в Пловдив. В нейния филиал „Капана“ ще бъдат показани десетки платна на автора. Голяма част от неговото художествено наследство днес се опазва в Художествената галерия в Казанлък.
Въпрос: Как ще се отрази пандемията върху културните институти?
Отговор: За съжаление пандемията действително оказа огромно влияние върху културните институти и отделните артисти. Разбира се, ще продължим да съществуваме в условията на ограничения и нека не се лъжем, светът отива в една посока, от която никога няма да можем да се върнем назад. Струва ми се, че ако все още има хора, които вярват, че ще се върнем в състоянието, което беше преди COVID-19, това е абсолютен идеализъм. Светът се пренастройва и живото присъствие в музеите ще се обособява във все по-голямо изпитание. И всички ние трябва да отговорим адекватно на тази нова реалност, която освен всичко друго ни дава и нови неподозирани възможности. Друг е въпросът – можем ли да ги провидим и подготвени ли сме да ги употребим./РЗ/
БТА
Последвайте ни и в Телеграм
