Помните ли думите на Корнелия Нинова от началото на президентската кампания, когато обяви кандидатурата на ген. Румен Радев? Тя предвеща е началото на края на ГЕРБ.
Мнозина се подсмихнаха скептично, немалко от тях кадри на самата БСП, един вид „вътрешна опозиция”, която настояваше, че това е грешка и че лидерът на партията трябва да се кандидатира за президент и да поеме отговорността за предстоящата загуба на изборите. Загуба, да, загуба, в която никой не се съмняваше, тъй като на стратезите от „Позитано” 20 им е ясно, че партията им няма да има ресурса да издигне собствена, тяснопартийна кандидатура.
И още нещо. Когато оглави партията, Корнелия Нинова бе сочена за проводник на интересите на олигархичния кръг в БСП, на т. нар. „енергийно лоби”, на което се вменяват всички смъртни грехове през последните 26-27 години – от казуса „Белене” до монопола на горивата и заиграването с чисто руски, частни интереси. За други пък, Нинова не беше нищо повече от поредната „поразяваща уста” от парламентарната трибуна, излъчена от „червените редици”, след овакантеното от Мая Манолова незавидно място на вечно жертвоготовния Матросов в пола, готов да поеме противниковия огън, вместо да се черви от срам заради изборните и управленските провали на колегите си в панталони.
Днес едва ли ще се намери уважаващ дипломата си социолог, политолог или анализатор, който да критикува едноличния избор на Корнелия Нинова да наложи кандидат, издигнат от инициативен комитет, без да е член на БСП, въпреки че мнозина от тях предвиждаха от 5 до 10% преднина на Цецка Цачева в началото на кампанията. С кого са разговаряли тези изследвачи на общественото мнение, до кого са се допитвали, по телефона ли, по мобифона ли, с чии пари се финансират агенциите им и на кого искат да се харесат с прогнозните си резултати, е въпрос с елементарна трудност, която навежда на следния извод: „Правена по вкус и по цвят, социологията приклячва с мат”.
Няма да се позовавам на проценти, защото в тази държава и най-оптимистичните глупаци вече не вярват в процентите, но факт е, че немалък брой гласоподаватели отдясно, в това число симпатизанти на реформаторите, патриотите, че и на самите управляващи от ГЕРБ, гласуваха за ген. Радев. Пилотът в оставка успя да обедини огромното и противоречиво мнозинство недоволни от статуквото, като сред тях – и мнозина отритнати, разлюбени и пренебрегнати бивши симпатизанти на управляващите.
С повече от 10 години живот зад гърба си, ГЕРБ мина през различни фази – първоначалната романтична идея, последвана от гражданско сдружение бе структурирана в политическа партия, която успя да разочарова огромно мнозинство не само от своя електорат, а и от тяснопартийното си ядро.
Една скоба: едно от основните „чучела”, замеряно с критики по време на кампанията, водена лично от Бойко Борисов, бе екс-премиерът Пламен Орешарски. Борисов настояваше, че БСП се е „отръскало” от проваления си премиер, въпреки че Самият Орешарски бе поканен за такъв в качеството си на експерт, а не на партиен член, по инициатива на самото ДПС, в което думата вече принадлежи не толкова на почетния председател Доган, колкото на олигарха Пеевски.
Борисов обаче услужливо забравя собствените си провалени, употребени и отритнати кадри, захвърлени на бунището, за които не иска да си спомня. Къде са днес Искра Фидосова, Симеон Дянков, Мирослав Найденов? Каква ли ще е съдбата на президента Росен Плевнелиев?
Тя очаква всеки член на ГЕРБ, по цялата вертикалата на партийната структура. „Изгори, за да свети Бойко Борисов!” Това е единственият принцип, който е неотменен в неписания устав на ГЕРБ. Това е механизмът на месомелачката, която когато вече няма какво да преглъща, започва да се самоизяжда, намирайки за вкусни собствените си крайници, които довчера са й вършели перфектна работа. Но докато хляба, ножа и маслото са на масата, ГЕРБ ще може да разчита на бърза взаимозаменяемост, която напомня принципа на „гущеровата опашка”. Макар и „банката кадри” на управляващите вече да се поопразни, доказателство за което са отчайващите назначения на Румяна Бъчварова начело на МВР и „привнесаната” отвън Миглена Кунева, чиито кошмарни реформи ще се помнят дълго.
Обаче съдбата е иронична и обича да си прави шеги с живота. Колелото между двата тура на изборите се извъртя в полза на ген. Радев и Борисов бе принуден да търси подкрепа за неудачната кандидатура на Цецка Цачева от всевъзможни и невъзможни „партньори”. Заигравките с Местан (разбирай Ердоган), връщането на политически бежанци от Турция, за сметка на икономически от Афганистан и Ирак с 1200 лева помощи месечно, достигнаха своята еманация, когато лъснаха изборните резултати в южната ни съседка.
Унижението за Борисов обаче беше пълно, когато трябваше да си надвие над егото и да поиска помощ не от друг, а от самия Трайчо Трайков, бивш министър на енергетиката в първия кабинет „Борисов”, да, същият онзи неубедителен Трайков, изхвърлен позорно, унизително, без ясна мотивация пред обществото.
Трайков обаче, въпреки неатрактивната си аура, се оказа мъж на място не само в предизборните дебати. Прояви се не само като аргументиран политик с реформаторска визия, а и беше злопаметен като невестулка. Именно Трайков постави в унизителна позиция бившия си началник, застави го да го моли срещу скромните 7% от първия тур, привлечени от реформаторите.
Лошото е, че агонията на ГЕРБ може да се проточи дълго, с всички пагубни за дължавата последствия, които съдържа в себе си една предизвестена смърт. Защото принципът на едноличните партии е простичък:
Лидерът на ГЕРБ може без всеки от ГЕРБ, но всеки от ГЕРБ не може без лидера на ГЕРБ, защото никой сам по себе си не олицетворява ГЕРБ, освен лидерът на ГЕРБ.
Иван Георгиев
Последвайте ни и в Телеграм
