Това става за приказка.
Малка приказка. Става и за нощна приказка. С уговорката, че може и да не заспите и да се налага да броите овце до ранина.
Спокойно обаче приказката за ведрина, може да започне и така:
В град Павел баня, в който град с име на баня, няма на практика баня, а само от време на време и то една баня, по странни и незнайни причини, обяснени от големството в града с „ това са още по-горни работи и от нас нищо не зависи“ , има оцелели независими духове.
И жилави съчки от пръчките на хан Аспарух. Единици. При това с будно съзнание и ведро чувство за хумор. Иносказателно при това.
В държавата, дето я има на картата, ама само там, понеже народът в масата си не я види, има улица „Няма такава държава“.
И не е малка, нито къса. Барем 111 метра е. Без нулите.
И това е само на метри от широкото кръгово на Павел баня, сторено досущ по европейски тертип, с бели лъскави камъчета и палми, в който град с име на баня, ама по-п скоро няма баня, или ако я има, то е от време на време.
Като изключим всякакви уреди и места за отмора и СПА в различни красиви, скъпи и не съвсем хотели.
Улица „ Няма такава държава“ е новопокръстена. Без официален възродителски процес. Поне откъм държавата. Сега е модерно да новопокръстваме стари работи. И понеже нищо случайно в живота няма, то случайно името на „Няма такава държава“ е улица „Хан Аспарух“.
Много случайно.
На улица „Няма такава държава“, обозначена с голяма табела, далеч по-голяма от старите и похабени вече метални малки табели на улица „Хан Аспарух“ по къщите, все още живеят хора.
Малцина, ама хора.
Хора, ама малцина.
За наличието на хора по „Няма такава държава“ личи от оставени, навярно ненужни или в излишък, но с добра мисъл стари буркани със зимнина. Стоят вече седмици на едно от малките прозорчета на бяла, спретната къщурка, без липи отпред. “
Така, който мине, ако мине по улица „Хан Аспарух- „Няма такава държава“, да си вземе. Буркан с компоти, с кисело зеле, със зелен боб, сладка, туршии.
Улица „Няма такава държава“ има интересни граници.
На запад и в ляво граничи с улица „ Христо Ботев“, на чието кьоше дебне голямо куче, на синджир. Но не е зло. Даже не лае. Насреща от нея е улица „Пенчо Славейков“. В далечината и на север е голямото централно кръгово, от което се виждат цели три знамена и палмите.: на Павел баня, в която ту има- ту няма баня, на България, и на Европейския съюз.
Липсва само на НАТО, но то е защото НАТО още не стигнало до „Няма такава държава“, защото явно в НАТО си мислят, че е още „Хан Аспарух“.
А може би и защото най- близкия полигон е на поне 20-тина километра.
На улица „Няма такава държава“ има два вида къщи. Домове- обитаеми и къщи- призраци.
Обитаемите се познават по неизменните трикольорчета или големи национални байраци, по олющените гипсови лъвове по дуварите, по табелките „Къща за гости“ „Стаи под наем“ и „Образцов дом“. Няма само табелка „Зло куче“, понеже нали в Павел баня кучетата са добри и много от тях са по улиците.
Къщите – призраци няма да сбъркате. Те са тъжни, с изпочупени прозорци или падащи мазилки, и с неизменните некролози по портите, заключени с катинар.
Всъщност катинарите са най- важния белег на къщите -призраци на улица „Няма такава държава“.
Те са стари, ръждиви и не стават за крадене.
На улица „Няма такава държава“ има смесени чувства.
Също като отпадъците, които пищно се търкалят или вятърът носи по нея.
Макар да има обилно количество пластмасови кофи за смет.
Пред почти всяка къща- кофа.
За смет.
Която играе ролята и на нещо като вид градска памет, понеже всички кофи за отпадъци са надписани.
Черен флумастер старателно указва, че това е кофа за смет от улица „Хан Аспарух“, която сега е „Няма такава държава“.
По улицата има и асфалт. Макар от него да става ясно, че отдавна Хан Аспарух е минал по тези места.
Обаче на улица Хан Аспарух- няма такава държава“ живеят хора с надежда.
Или поне с остатъци от такава. И с ведро усещане за света. С поглед, вперен в далечното бъдеще.
В което се надяват хан Аспарух да мине пак по тези земи, за да спретне отново „Има такава държава“.
Дотогава ще си ходят със старите табелки на „Хан Аспарух“ и с новата на „Няма такава държава“.
В територия, в която има улица „Няма такава държава“, в град с име на баня, в който ту има- ту няма баня.
Но има улица „Трети март“, макар и през две напречни.
Пък и тази година пак не сколасахме да стигнем и до нея.
Последвайте ни и в Телеграм
