Възкресение Христово е светъл, красив, очакван празник в християнския календар в началото на пролетта, заедно с цъфтежа и пробуждането на природата. В края на XIX век възниква маниерът да се изпращат поздравителни картички за този празник, припомни в интервю за БТА Снежана Маринова, дългогодишен директор на Регионалната библиотека „Захарий Княжески“ и изследовател на интересни истории от миналото.
Първата българска великденска картичка е от 1899 година. Първоначално картичките се издават в чужбина, най-често в Германия, като поздравителният текст е на кирилица. След години, през първите десетилетия на XX век, започват да се издават поздравителни великденски картички и в България. Върху лицевата страна на картичките са отпечатани пиленца, дечица, зайчета и боядисани великденски яйца. Но най-важни са топлите, нежни, сърдечни пожелания.
Понякога поздравленията и пожеланията са написани върху визитна картичка, показва проучването на изследователя.
Снежана Маринова е събрала серия великденски картички, рисувани от български художник, номерирани и тиражирани. Те са с характерни български фолклорни елементи. Авторът е отбелязан само с инициали в долния ъгъл, посочена е годината – 1940. До днес не е открито неговото име. А тя продължава да търси останалите картички.
Като ревностен библиотекар Снежана Маринова препоръчва на всеки, който иска да научи повече за великденските картички да прочете книгата на колегата, изследовател от Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“ Петър Величков „Великденски и пролетни картички от Третото българско царство“, издадена в София през 2008.
БТА
Последвайте ни и в Телеграм
