На този ден празнуват: Игнат, Игната и техните производни, Иго, Игон, Ига, Игната, Игне. . . поради връзката на празника с огъня Огнян, Пламен. . .
За народа новата година започва на 20 декември, Игнажден. Всичко, което се прави на този ден, има магическа сила, може да роди здраве и живот, плодородие и късмет. Празникът се нарича още Идинажден, Млада година, Нов ден, Млад месец, Полаз или Полазовден. Вярва се, че огньовете, които се палят на земята на този ден, са вид слънчева магия. Те символизират слънчевия диск и помагат на слънцето да свети по-силно. Огънят е земният, човешкият образ на слънцето, което дава живот и радост. Паленето на земния огън има за цел на принципа на имитативната магия да подсили небесния в дните, когато той е най-слаб. Огънят притежава и магическата сила да пречиства всичко лошо. Посредник е между двата свята – земния и небесния. Поради това на този ден празнуват и всички, който носят името Огнян и Пламен.
На празника се месят колачета за всеки член от семейството. Първата щипка от тестото се суши за цяр. Старите българи са вярвали, че помага при болки в стомаха и бодежи в сърдечната област. С втората се прави кръст над вратата. По традиция на трапезата всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. На празничната вечеря стопанинът разчупва обредна пита. У когото остане по-голямото парче от питата, у него ще е късметът. Домакинята избира за всеки член от семейството по два ореха, оставя ги в чиния, да стоят до Бъдни вечер, когато по тях се гадае за здраве и късмет.
На днешния ден според народните вярвания не бива да се изнася нищо от къщата – най-вече огън, жар или сол – за да „не излезе берекетът“. Жените не трябва да шият, перат или плетат, за да няма болести през годината. Бременните и нераждалите не трябва да работят, за да родят лесно. Това е свързано с вярата, че от Игнажден започват родилните мъки на Богородица, затова тези дни се наричат още и Мъченици.
Характерен за празника е обичаят „Полазване“. Полазник е човекът, който пръв влиза в къщата. Ако той е добър, с добри мисли, добро здраве, щедра ръка и късмет, очаква се да ги предаде и на дома, в който влиза. Полазникът се чака с радост и се посреща като скъп гост.
Ако първият гост е мъж или момче, през годината ще има повече петлета, телета, мъжки животни. Ако е жена или девойка, животните ще са женски. Особено се радвали българите, когато млада, здрава, красива и бременна жена, сама или с малките си деца, прекрачи прага на дома.
На Игнажден момите гадаят за късмета си. Ако иска да види кой ще е избраникът й, момата излиза на дръвника, посипва се със семена от ечемик и казва: „Който ми е на късмет, да дойде нощес да го жънем заедно. “ Като тръгне за вкъщи, трябва да вземе в едната ръка трески и клечици, в другата – зрънца ечемик. Ако пръчките са нечетен брой, ще се омъжи през годината, ако са четен – сватба няма да има. Семената момата поставя под възглавница, който момък сънува, той ще е бъдещият й съпруг.
На този ден, според старите хора е лошо да те срещнат жена магьосница; човек, чийто баща не се знае или е нарушил закона, било то семеeн, нравствен и всякакъв; повтарян човек (отбит веднъж като бебе и после отново закърмен поради някакви причини). Лоша е и срещата с поп. Ако на Игнажден такъв човек върви насреща, е задължително да се изчака поне един час. Добра е срещата с циганин. Добре е да те срещне човек с пълни ръце, с пълна душа. Добре е и ако лисица мине пътя ти.
МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Ако на Игнажден времето е ясно, през април ще има суша.
Ако вали дъжд, през април ще има дъжд и плодородие.
Добре е, ако на Игнажден, а също и по Коледа вали сняг.
Ако на Игнажден времето е облачно, реколтата ще е добра и в кошерите ще има изобилие.
Времето през последните дванадесет дни на месеца – от 20 до 31 декември – показва времето през дванадесетте месеца на идващата година. 20 декември определя какво ще е времето през януари.
ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза
На Игнажден всички ястия трябва да са постни. Обикновено се слагат пита с мая (без украса), ошав, варена царевица, жито, просо, картофи с праз или булгур, боб, зеле, лук, чесън, туршия, кравайчета, орехи, мед. Месят се колачета за здраве и берекет. Украсата е плетеница или кръг с лък. Кръгът е символ на небето, от което идват дъжд, роса, сняг, носещи плодородие. Плетеницата е знак за мъж и жена, живеещи в сговор и любов.
Петел
Слънчев символ, който символизира нарастването на деня. Според една от легендите петелът някога успял да изведе слънцето от дъното на морето, където се било потопило, след като животните се отказали да го оже нят. Оттогава на това домашно животно се паднала честта всеки ден да посреща слънцето с първото му появяване от тъмните дълбини и да обажда на всички.
Яйце
Слънчев символ. Затова и на Игнажден немалко от ритуалните действия и знаци са свързани с носенето на кокошките.
Квас
Символизира подготовката за началото, създаването на нов свят, нов живот, нова година.
Другите названия на този празник са Игнат, Млада година. На този ден се почита антиохийският епископ свети Игнат Богоносец, осъден на смърт заради християнската си вяра и хвърлен на лъвовете. От Игнажден до Бъдни вечер продължили родилните мъки на Богородица. От Игнажден започват и коледните и новогодишни празници. Според народното поверие на този ден е началото на новата година, затова в някои области на България го наричат Нов ден. И понеже е нова година, много важно е какъв човек ще влезне пръв в къщата, добър или лош. От това зависи каква ще е цялата година. Човекът, който пръв влиза в къщата, се нарича „полезник“. На него домакинята дава игнатово кравайче и той сяда начело на трапезата. Рано сутринта на Игнажден жените наклаждат огъня, слагат гърне с вариво и приготвят тесто за хляб, от което омесват колаци за всеки член на семейството и един колак, който оставят за Бъдни вечер. На Игнажден се приготвят също така малки гевречета („подкови“), поръсени със сусам. От Игнажден до Коледа младите и нераждали жени не работят, за да раждат по-леко. В различните краища на България съществуват различни обичаи, свързани с този празник. В Източна България, например, сутринта на Игнажден стопанката дава на кокошките кадено жито, което разпръсква в кръг. Според поверието през новата година кокошките ще се множат и няма да ходят по чуждите дворове. На този ден не се дава нищо в заем, за да се запази изобилието и плодородието в семейството. Преди изгрев слънце на празника се почистват и комините на къщите. Саждите се хвърлят на кръстопът или на двора, за да няма бълхи през лятото. В Югозападните краища на България в огнището се запалва специално отрязано дъбово или крушово дърво, което трябва да гори до Йордановден (6 януари).
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
