Фотографии на големия български художник с казанлъшки корени, Иван Пенков ще бъдат показани за пръв път в родния му град в изложба, която се открива на 6-и ноември. 
Експозицията, известна като „Панчаревската изложба“, е подредена в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства. Сбирката фотографии от 40-те години на 20-и век, е семейна собственост и е предоставена на музея за временната изложба в Казанлък от сина на художника, известният Джони Пенков – професионален звукооператор, който има и популярни актьорски изяви в киното.
Иван Пенков е малко познат като фотограф. Високата естетика на неговите художествени работи в живописта, монументалистиката и сценографията, сякаш не са оставили място за самостоятелна среща с неговите перфектни черно-бели снимки. Известен с пъстрите си платна, със силната декоративност на своята живопис, с неповторимите стъклописи и мозайки, станали марка на сградите на Софийски университет, Съдебната палата в София и БНБ, Иван Пенков е почти непознат като фотограф. В неговите снимки обаче, безпогрешно личат ръката, окото и сърцето на самобитния български, но и отличен европейски художник.
„Панчаревската изложба“ е наниз от портрети и репортажи. Лица и сцени от живота край Искъра „говорят“ с очите на селската оскъдица, която прелива в бедност и откъртват парченца от сърцето на публиката с отрудените ръце на жени и мъже от Шоплука преди близо 80 години. Тежкото рало, забито в каменистата нива на баир, кривите кирпичени къщи, прашните улици, опнатите овошки, окъсаното овчарче, прегърнало дълговласи овци, босите воловарчета, калните цървули на мъжете пред кръчмата, стегнатите момичешки плитки, махленските игри, младите невести с пеленаче в скута, гъдулката на мечкадаря, кръпките по абичките, алабросите на ергените и килнатите каскети на новопокълналите гражданчета, черните забрадки, белите забрадки, сватбата…, цялата абсолютно неподправена картина „Панчарево от 40-те“ е запазена в автентичен вид от Иван Пенков с подобаваща доза професионално изразена художественост.
Значително по-малка част от снимките в изложбата, която сега се открива в казанлъшкия музей на фотографията, показва снимки от живота на по-заможните и образовани софиянци от онова време, сред които е и семейство Пенкови. Но и при тях образите, копирани от оригиналните фотографски плаки, запазени у семейство Пенкови, изненадват, документират и прочувстват.
Иван Пенков, роден през 1897 г. в Града на розите, е потомък на видна казанлъшка фамилия. Дядо му, на когото е кръстен, е успешен търговец. Бащата на художника – Георги Пенков, е човек с ярки артистични таланти. Той е фотограф, книжар, преводач, издател, театрал от сцената на Ученолюбива дружина „Искра“, оставил в историята, заедно със Стефан Мирчев, първите пощенски картички на Казанлък и Долината на розите. Георги Пенков, на когото е кръстен и внукът Джони, е учил в Пловдивската гимназия, която не довършва, поради болест. Съпругата му – Мария Владева, е първата жена, играла на казанлъшката театрална сцена. Георги Пенков е дарил 200 тома от личната си библиотека на първата Публична библиотека на Казанлък, чийто наследник днес е Общинска библиотека „Искра“.
Иван Пенков, заедно с друг известен казанлъшки художник, акад.Дечко Узунов, специализира в Академията за изобразително изкуство в Мюнхен. Години наред Пенков преподава сценография в Художествената академия в София. Той е сред основателите на движение „Родно изкуство“ в 20-те години на 20-и век, заедно с Иван Милев, още един голям български художник, родом от Казанлък.
Художникът Иван Пенков работи и в областта на приложното изкуство. Има редица сценографски проекти за Народния театър в София. Автор е на българския павилион от Световното изложение в Париж през 1937 г., откъдето той носи на България два златни медала – за живопис и приложно изкуство. През 1942 г. по повод годишнина на Художествената академия, той прави в съавторство филма „Пътят към изкуството“, станал известен като „първият културен филм у нас“.
Иван Пенков е артист по рождение, занятие и същество, интелигент, любимец на столичната бохема, дори – есеист, майстор на словото. Неговият Дневник, издаден под името „Последната кибритена клечка“ през 2006 г., е ценно художествено-документално четиво, запечатало личните му размисли и обществения „цвят“ на времето, в което Иван Пенков живее. Той умира едва на 59 години в София, в края на ноември 1957 г.
Изложбата – фотографии на Иван Пенков в Музея на фотографията и съвременните визуални изкуства в Казанлък, се открива на 6-и ноември, вторник, от 17.30 часа.
Музей на фотографията и съвременните визуални изкуства – Казанлък
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
