На 15 септември се навършиха 115 години от тържественото освещаване на Руския Храм-Паметник в Шипка, припомни Държавният архив, Стара Загора на фейсбук сраницата си. Освещаването е извършено от Старо-Загорский Митрополит Методий, в съслужие с 10 руски и 10 български свещеници.
Значимото събитие е част от програмата за отпразнуване на 25 годишнината от Освобождението на България, в резултат на РТОВ от 1877-1878 г. Юбилейното тържество е под егидата на Министерство на Външните работи и Изповеданията. С организацията на тържествата се заема Председателя на Комитета “Цар-Освободител Александър ІІ”, Стоян Заимов. Учреден е “Комитет за построяването на православен храм в подножието на Балкана в Южна България за вечно поменуване на войните, паднали във войната 1877-1878 г.” .В изграденият Комитет по набирането на средствата фигурират и българите Найден Геров, казанлъшкият розотърговец Димитър Папазоглу и д-р Стамболски също казанлъчанин. Взето е решение Храм-Паметника да носи името “Рождество Христово”.
Жителите на с. Шипка, даряват безвъзмездно терен, първоначално от около 8 дка, в северозападната част на селото. Постепенно набраните средства достигат до внушителен размер от над 752 000 рубли. След обявен конкурс през 1881 г. печели проекта на академик Антоний Томишко.
С оглед статута на Южна България /Източна Румелия/, като част все още от Османската империя е издействано издаването на султанско ираде за построяването на храма от 1883 г. С пристъпването към същинските строителни работи и полагането на основния камък на Храма, възниква остро въпроса за надлежното разрешение за строежа от Старо-Загорския Митрополит Методий, в чиято епархия е с. Шипка.Особена активност Митрополит Методий предприема в периода юни-октомври 1896 г. В запазените архивни документи е налична кореспонденция по темата с Руското дипломатическо агентство в България, Министерството на Външните работи и Изповеданията, с оберпрокурора на Светия Синод Владимир Карлович Саблер, Ведомството на Православните изповедания и държавното управление при Светия Синод, Санкт-Петербург, Архиерейският наместник в Казанлък, Търновският, Доростоло-Червенският и Самоковският Митрополит, като изпълняващи функциите на Председатели на светия Синод в София. Изготвеният проект предвижда към Храмовия комплекс, в югоизточната част на терена да се изгради масивно здание, предназначено за Семинария с интернат за 80 курсисти, лазарет-стационар с 12 легла, стопански и жилищни помещения за преподаватели и служители и сервизни помещения.
Храмът се оглася от звъна на 17 камбани. Централната и най-голяма от тях е с тегло 11 643 кг. С огромни усилия е транспортирана от гара Стара Загора до Шипка, изтегляна от биволски впряг с 10 чифта биволи. Поради голямата и тежест, се налага укрепването на десетки мостове по пътя на транспорта .За изливането на камбаните в Русия, Артилерийското ведомство на руската армия отпуска 31 тона изстреляни артилерийски гилзи. В приземието на Храма е предвидена костница за загиналите руски и български герои от войната, като изграждането и започва 10 години по-късно. Руската Патриаршия предоставя 2959 кг. злато на листчета за препозлатяване на куполите. Постепенно на етапи се работи по вътрешната украса на храма, като първите дарени икони пристигат от руските Светогорски монаси. Интереса на български младежи за обучение в Руски духовни учебни заведения е значителен, и заради това Митрополит Методий, настоява отварянето на Семинарията да стане възможно по-скоро. Макар и изцяло построена, сградата така и не започва да функционира като духовно учебно заведение. В различен период от време, там е настанен приют за ветерани от войните, по-късно приют за сираци “Шипка”, от 1920 г. са настанени руски бежанци-белоемигранти, под егидата на Червения кръст. Постепенно част от парка на Храма, в посока на север, се превръща в гробище на починалите руски поданици. Към 1924 г. поддържането на Храма, службите и реда са силно занижени. Шипченският Енорийски свещеник Христо Странджев, в писмо от 10 юли 1924 г., до Архиерейския наместник в Казанлък и копие до Митрополит Павел Старозагорски, остро поставя наболели въпроси по управлението на Храма. Предлага същия да премине под българско управление. Свещенник Странджев описва подробно пропаднол купол и течове в централното тяло на Храма, падналият огромен кръст, както и някой непристойни дела на монашеското братство от марално-етичен характер. По време на освещаването присъстват видни представители на държавната, светска и духовна власт на Русия и България сред които: Великият княз Николай Николаевич – младши, Граф Игнатиев, ветераните генерали Драгомиров, Столетов, Куропаткин, Княз Фердинанд, министър председателят Стоян Данев, председателя на НС Драган Цанков, български министри, генерали и офицери, художниците Мърквичка и Вешин, народния поет Иван Вазов. В приветствията на всички официални български и руски представители, прозира идеята за освободителната мисия на Русия, духовната връзка между двата православни християнски народа и единството на славянския свят. В подножието на Храма акламира множество от над 100 000 души, дошли от всички краища на българските земи. В дните на 16, 17 и 18 септември, край с.Шейново са проведени впечатляващи български войскови военни маневри с парад, при участието на 45 000 войници и офицери. Извършва се награждаване на поканените генерали, офицери и опълченци с ордени, възпоменателни медали и подаръци.
Държавният архив, Стара Загора публикува и снимки от фонда си.
Последвайте ни и в Телеграм
