Душата на кръга Бараците боледува цели 20 години, четката му е парализирана от властта, а творчеството му цензурирано.
Васил Бараков (4.09.1902 – 27.11.1991) е роден в Казанлък. Завършва живопис при проф. Цено Тодоров, проф. Стефан Иванов и проф. Никола Ганушев. Твори в областта на пейзажа, натюрморта, портрета и индустриалния пейзаж. Ранните му творби са експресивни, изчистени от детайли с наситен колорит и плътна фрактура. Заедно със Златю Бояджиев и Давид Перец е в групата на “Бараците”, която носи името си от неговата фамилия. През 20-те години на ХХ век тримата художници се обединяват, след като се сприятеляват и опознават на основата на всеотдайността си към изобразителното изкуство. Бараков и до днес е един от най-ценените и търсени от колекционерите български художници с неподражаем стил и маниер на рисуване. Получава международно признание в изложби във Виена, Атина, Москва, Берлин, Будапеща и Белград.
Съвременниците наричат Васил Бараков Бялата лястовица или душата на кръга Бараците. В този кръг влизат още двама творци – Златю Бояджиев и Давид Перец. Тримата се запознават през 20-те години на миналия век в Пловдив и тяхното приятелство се основава на всеотдайността им към изобразителното изкуство.
Група художници, между които Васил Бараков, Златю Бояджиев, Здравко Александров, Стою Тодоров, Елиезер Алшех, са изпратени да рисуват три месеца в Румъния, главно в района на Бая Маре (Трансилвания) и около Плоещ през 1948-1949 година. Васил Бараков се завръща в България с много пейзажи,ескизи и портрети, в които улавя и предава народопсихологичните черти на румънците. В началото на 1949 г. групата прави обща изложба. Само след три дни експозицията неочаквано е закрита. Критици обвиняват авторите във формализъм. Те не отразявали реално действителността в братска Румъния.
Бараков изживява „ледников” период, почти спира да рисува. През 1967 г. обаче ледовете около големия ни майстор на четката се разчупват. Той е удостоен със званието заслужил художник.
В.Бараков, „Край София“, 1938
Последвайте ни и в Телеграм
