Затлъстяването се превръща в епидемия

Ds olil

nadnormeno_teglo19 май е Европейски ден за борба със затлъстяването. Още през 2002 г. Световната здравна организация алармира, че нарастването на сърдечносъдовите заболявания е свързано с нарастване броя на лицата с наднормено тегло и затлъстяване, а според доклад на Европейския парламент, приет през 2005 г., затлъстяването се превръща в епидемия не само сред възрастните, но и сред децата.

В България, по данни на проведени проучвания сред подрастващите, се установява значително увеличаване на затлъстяването при децата в ученическа възраст. През 2011 г. средният процент на учениците с наднормено тегло е 16,5%, а със затлъстяване – 8%. При по-малките най-висока е честота сред тези на възраст от 6-9 години /10,8%/.

Честотата на наднорменото тегло е по-висока при момчетата, в сравнение с тази при момичетата и е най-голяма при децата в ранна училищна възраст. Така например при момчетата на 7-8 години затлъстяването от 8,8% през 1998 г. достига до 20,8% през 2011 г., а при момичетата от 5,4% до 14,6%.

Пълните деца често се превръщат в затлъстели възрастни. Установена чрез множество проучвания е връзката между детското затлъстяване и редица социално значими заболявания при възрастните като диабета и хипертонията.

Характерно за българския модел на хранене е, че половината от мазнините, които присъстват на трапеза, са от животински произход. У българите битува схващането, че щом е от растителен произход, мазнината е полезна. Всъщност прекаляването и с едната, и с другата мазнина е изключително вредно. И най-здравословните храни, когато се приемат в големи количества, могат да имат вреден ефект. Друг специфичен проблем за храненето на българското население е, че не се приемат достатъчно плодове и зеленчуци особено през зимата и пролетта, когато те са скъпи за голяма част от населението. Консумацията на мазни меса също е в големи количества.               Нездравословното хранене, в съчетание с обездвижването, са най-важните причини за социално значимите заболявания като сърдечно съдови, злокачествени и дихателни заболявания, диабет и др. Ето защо мерките, които се предприемат в световен и национален мащаб са насочени към профилактиката и промоцията на здраве и са неизменна и важна част в борбата за утвърждаване на здравословен начин на живот.

А това означава коренна промяна начина на живот; рационално и балансирано хранене за победа над наднорменото тегло и затлъстяването; при затлъстяване, задължителна консултация с лекар; ежедневна физическа активност.

Поддържане на здравословни хранителни навици е важно условие за профилактика на затлъстяването. За това е необходимо:

  • Редовно да се закусва сутрин, защото:
    • закуската дава достатъчно енергия и повдига настроението;
    • тя стимулира обмяната на веществата и допринася за изгарянето на мазнините в следващите часове.
  • Да се храним разумно, без да преяждаме, тъй като:
    • колкото повече храна трябва да преработи организмът ни наведнъж, толкова повече от нея се натрупва като излишни мазнини;
    • разделеното хранене на 5-6 приема дава възможност приетите с храната калории да се използват за обмяна на веществата, за двигателна активност.
  • Да се храним без да извършваме други дейности, защото така не усещаме кога сме сити, дори вече преяли, т.к. процеса е станал изключително механичен.
  • Да дъвчем бавно и добре. Поне 20 минути са необходими мозъкът да каже, че сте сити. При хранене за 5-6 минути той няма време да сигнализира, че вече сте поели достатъчно и като резултат се трупат повече калории за подкожни мазнини
  • Да избягваме продължително гладуване, защото организмът ни се пренастройва и в момента когато хапнем, той превръща енергията в мазнини, за да бъде подготвен за следващата атака глад.
  • Да пием повече вода.. Ограничаването на нейния прием може да забави обмяната на веществата. Това се отразява и върху теглото, тъй като разграждането на мазнините протича с участието на вода.
  • Да консумираме повече плодове и зеленчуци. Те са с ниско съдържание на мазнини и въглехидрати и богати на витамини и минерални вещества. Фибрите които съдържат, подпомагат храносмилането, намаляват холестеролът и профилактират злокачествените заболявания на храносмилателния тракт.
  • Да намалим консумацията на мазнини. Когато същите са над 30 % от общото енергийно съдържание на храната се явяват рисков фактор и за затлъстяване.
  • Да приемаме животински белтъци чрез висококачествени нетлъсти меса – пилешко, заешко, риба, нискомаслени млечни асортименти. Те са с висока биологична стойност, а в същото време с ниско съдържание на мастни киселини и холестерол.
  • В менюто ни да присъстват варива и асортименти, приготвени от тъмни видове брашна – хляб, бисквити, макаронени изделия – продукти богати на комплексни въглехидрати  и хранителни влакнини, витамини от група В, Мg, Са, Fе и др.
  • Да ограничим силно приема на кристална захар
  • Поне 2 часа преди лягане да не консумираме храна особено мазна и пикантна, защото:
    • не се усвояват калориите и така се трупат килограми;
    • мазнините забавят изпразването на стомаха и вредят на храносмилането.

Поддържане на добра двигателна активност е другото условие за профилактика на затлъстяването. Необходимо е ежедневно движение пеша поне по половин час, да се извършват подходящи гимнастически упражнения, физическа работа на открито, туризъм или различни видове спорт. Всичко това ще помогне за:

  • задържане нарастването на килограми;
  • поддържане на оптимално тегло;
  • укрепване на организма;
  • подобряване на работоспособността.

Поддържането на здравословни хранителни навици съчетани с оптимален двигателен режим профилактира не само затлъстяването, но и намалява здравния риск от появата на редица други заболявания.

Последвайте PRESSTV вече и в Telegram