Завистниците умират, но завистта – никога. Молиер.
Днес се навършват 375 г. от рождението на „краля на френската комедия“ Жан-Батѝст Поклѐн, със сценично име Молиер – френски драматург, режисьор и актьор, считан за душата на Комедѝ франсез. Сатирата му често привлича критиката на моралистите и най-вече на Римокатолическата църква заради атаките срещу религиозните лицемери и двуличници. Някои от творбите му дори били забранени от църквата. Жан-Батист Поклен е роден в Париж на 14-ти или 15-ти януари 1622 г. Той е първородният син в семейството на Мари Кресе и Жан Поклен – тапицер от заможен произход, което му позволява да купи титлата придворен тапицер и да я завещае на сина си. Титлата изисквала само 3 месеца работа и 1200 ливри първоначална цена, като осигурявала 300 ливри на година на притежателя си. Жан-Батист завършва Клермонския колеж и следва право в Орлеан. Напуска след 2 години и работи като юрист, не особено успешно. С група млади любители на сцената основава свой театър през 1643 г., който нарича „Блестящият театър“.
Трупата натрупва дългове, заради които Молиер престоява в затвора 24 часа. По това време той заменя фамилното си име от Поклен на Молиер, най-вероятно за да спести срама на баща си. Молиер сформира нова група и се присъединява към пътуващ провинциален театър. В продължение на 13 години пътува из Франция, водейки несигурния живот на странстващ артист. Среща се с десетки различни хора, които обезсмъртява в комедиите си. През това време пише за нуждите на трупата първите си оригинални пиеси, повечето от които не са запазени. През 1650 г. той става директор на пътуващия театър. Постепенно Молиеровият театър се утвърждава, установява се в Париж, а славата му се разнася из цяла Франция. Трупата представя в Лувъра пред краля „Влюбеният доктор“. Успехът надминава всички очаквания, а трупата играе на сцената на придворния театър „Пти Бурбон“ до 1661 г., след което се мести в Пале Роял. Молиер остава там до смъртта си.
Това са най-плодотворните 15 години на Молиер, през които той разгръща напълно гениалния си драматургичен и актьорски дар и оставя трайни следи не само в историята на френския, но и на европейския театър. От 1665 г. е кралски комедиограф, има благоразположението на Луи XIV. Осигурен е с 2000 ливри годишна заплата. Между 1658 и 1673 г. Молиер създава най-хубавите се комедии: „Смешните преструвани“, „Сганарел, или мнимият рогоносец“, ”Училище за мъже“, „Училище за жени“, „Тартюф“, „Брак по неволя“ и „Дон Жуан“. По-късно написва и определяната за най-мрачна комедия „Мизантроп“, „По неволя доктор“, „Жорж Данден“ и „Скъперникът“. В своите зрели произведения той директно осмива върхушката на аристократичното общество, създавайки образи на лицемери и развратници. По време на парижкия период Жан-Батист Поклен написва 31 пиеси, които се играят на сцената на Пале Роял. В личния си живот Молиер не бил щастлив. Бракът му с Арманда Бежар не върви. Той има връзка с Мадлен Бежар (сестра или майка на Арманда, има спор по този въпрос), която умира. Преживява тежко раздялата, а неговата влошила се болест – туберкулозата, я прави още по-тежка. Последното му изпълнение на сцената става легендарно. Вече много болен, на 17 февруари 1673 г., при представянето на последната му комедия „Мнимият болен“, в която играе ролята на Арган, му прилошава, започва да кашля кръв и припада на сцената. С огромно усилие на волята доизиграва пиесата, но след спускане на завесата силите му го напускат и той припада отново. Пренесен е вкъщи, където получава още по-силен кръвоизлив и след няколко часа умира на 51 години. Католическото духовенство отказва да даде разрешение за погребението му. Освен това по френските закони от онова време не е разрешено актьори да бъдат погребвани на свещената земя на гробището. Арманда – съпругата на Молиер, търси съдействието на краля. Той разрешава погребението да се извърши късно вечерта, без каквато и да е служба. Заравят го през нощта зад гробищната стена, където погребвани само самоубийците и некръстените деца. След ковчега на великия писател вървят много негови почитатели, сред тях Лафонтен, Боало, колегите му от театъра. След Великата френска революция властта изразява почитта си към Молиер, като останките му са пренесени в гробището на манастир, а през 1817 г. тържествено са пренесени в парижкото гробище Пер Лашез в близост на тези на Лафонтен. На Молиер принадлежат актуални и до днес мъдрости: Завистниците умират, но завистта – никога; Който е спечелил време, той е спечелил всичко; Почти всички умират от лекарствата, а не от болестите си; Съмненията са по-жестоки и от най-неприятните истини; Хората могат да превърнат в престъпление и най-невинното занятие. В животоописанията на великия драматург от различни автори упорито се повтаря една и съща сцена. Веднъж кралят запитал Никола Боало кого счита за пръв писател на неговото време и останал безкрайно учуден от отговора му: „Молиер!“ Според друг вариант на тази история, кралският въпрос бил с какво изобщо ще се запомни неговото управление и в този случай за Краля Слънце отговорът бил още по-шокиращ. Но за творческото безсмъртие на Молиер Боало се оказал абсолютно прав.
Последвайте ни и в Телеграм
