Кметът на Община Мъглиж се обърна към съгражданите си на 3 март – Националния празник на България:
„Уважаеми Приятели,
След времето на про и анти ваксърите, дойде времето на филите и фобите.
Само преди месец, Общините в България ни деляха на такива, които ще изгасят уличното осветление, с всички произтичащи от това последствия в резултат на енергийната криза и други, които търсеха начин да не връщат хората назад, към пещерите и огъня като средство за осветление и отопление.
Днес сме изправени пред ново разделяне: дали да отдадем почит на тези Българи, Руснаци, Украинци, Финландци, Поляци, Румънци, Сърби и Хървати, дори един японец, които преди 144 години ни отвориха вратата към Свободата или поради необходимостта да покажем съпричастност към различна за времето кауза, да отречем съществуването на гордостта от победата и преклонението пред подвига и саможертвата при Стара Загора, Шипка, Плевен…
Ако днес приемем да забравим тези 144 години с всички успехи и падения, какво ще трябва да забравяме утре, за да бъдем съпричастни на дадена Политика?!
Много от нас помнят времето, когато се налагаше да бъдем верни на „единствено правилната линия на Партията“. Налагането на „правилни линии“ днес не ни води към така мечтаната Демокрация, а ни връща обратно. Там откъдето тръгнахме към ценностите, които ни правят Хора, а не членска маса. За съжаление в последните 30 години, историята от точна наука (все пак използва числа и събития), се превърна в така желания от много политици инструментариум за обслужване на тясно партийни и лични властови интереси?!
Да отречем днес тези 144 години ще е сигнал, че сме готови „бавно и полека“, както казва Поетът, утре да отречем Аспарух, Борис Покръстител, Симеон, 14 -те хиляди ослепени войници на Самуил, Паисий, Левски, Бенковски и дръвника в Батак, хвърлените трупове на приятели и другари, когато патроните свършили, а щиковете се счупили.
Мъглиж – малка, но славна Община е дала своя дан в събитията преди 144 години. Мъглиж е страдал по жертвите, погребвал е костите, оплаквал е мъртвите на Шипка и Шейново, без да е правил разлика дали плаче за Българин, Руснак,Украинец, Румънец, Поляк… Мъглиж не е делял костите по националност. Мъглиж е ликувал за Свободата и ридаел за падналите за нея герои.
Аз, д-р Душо Гавазов – Кмет на Община Мъглиж ще се преклоня заедно с хората на Мъглиж пред Смелостта, Героизма, Жертвоготовността на тези, дали ни възможност да сме различни днес!
Защото преди тях сме били еднакви – били сме под Иго!
Честит 3 март, Мъглижани и Българи! Честита 144 годишнина от Освобождението на България от Турско робство!
Нека пребъде България, достойна и уважавана!
Поклон пред саможертвата на героите от всички националности, останали завинаги тук, за да пазят нашата Свобода!“
Последвайте ни и в Телеграм
