„Имах огромното желание да напиша нещо за Ботев,но тази сутрин, когато тръгвах рано за Мъглиж, съседка във входа, явно тръгнала на работа ми честити празника?! Изгледах я изумено, а тя уточни: 2 Юни, Денят на Ботев…Идеше ми да й изкрещя, че това не е празник, защото е извратено да празнуваш Смъртта. Това е ден на печал и преклонение пред всички, легнали пред Олтара на България!Но отминах. Реших, че ранният час е причина за тази грешка на езика. Наложи се да заредя и докато чаках да платя, пред мен имаше ТИР, слушах разговора между шофьора и младото момиче на смяна. Репликата, която ме вбеси бе, че днес пак щяли да вият като на умряло със сирените по обед и да има тъпи демонстрации със стоенето мирно. Като едно време. Намесих се, не можах да устоя. И двамата по-малки на възраст от мен. Направих забележка за пренебрежителното им отношение, а получих една сочна от Шофьора, който се качи и замина, размахвайки среден пръст. И разбрах, че всички думи, които бях подготвил да напиша за Ботев и всички отдали живота си, за да има подобни псуващи и размахващи пръсти радетели на Демокрацията днес, не струват. Беше глупаво да излея гнева си върху ,, кухата” глава на шофьора, но така спонтанно изчезнаха и думите, които исках да напиша.Затова реших, че най-подходящо е да пусна едно стихотворение, написано от една поетеса-аматьорка във Фейсбук. То казва това, което ме гнети сега, докато пиша. Нека този стих е моят дълбок поклон пред Саможертвата през вековете, пред непоколебимата вяра, че си струва да пожертваш и себе си, и семейството си, и приятелите си, за да я има България. Поклон, Герои! Как си, Христо? Събра ли се вече с Венета?Тук животът е глупав. Ежедневно си крета.Вече зная и аз за какво се умира.Свободата ли? Струва две кебапчета с бира.Дали гледаш отгоре с небесната чета?На Околчица – дъжд. И разгонени псета.На Околчица – срам. Имаш много поклонници.Генерали и лумпени, политкоректни негодници…Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.Всенародната кал днес се кланя на чисто.Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.Обещания светли и… помия до шия.Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещоили вече не искаш дори да се сещаш.Много здраве от мен на небесната чета.Във дванайсет завийте и вие, Момчета.И станете на крак, и за вас помълчете…Втори юни си струваше всичко, Поете!
Яна Кременска“
Д-р Душо Гавазов, кмет на община Мъглиж
Последвайте ни и в Телеграм
