Сайтът presstv.bg предоставя възможност на директора на Театър „Любомир Кабакчиев“ Диана Рамналиева за коментар по повод публикацията, свързана с оставката на Теменужка Коларова – Художествен директор на Театъра.
Г-жа Рамналиева бе любезна да отговори на нашите въпроси:
1.Уволнена ли е Теменужка Коларова или подаде оставката си в присъствието на колектива на Театъра?
– Г-жа Коларова нито е уволнена, нито може да подава оставка. Към момента още се води на работа, макар, да не се е явила на работа днес. Оставка подава човек на изборна длъжност, а г-жа Коларова работи по трудов договор. Работещият по трудов договор не подава оставка, сякаш е политическо лице или представляващ институция. Истината е, че през цялото време, докато се опитвахме да работим заедно, г-ж Коларова сякаш не успя да разбере, че не е консултант на граждански договор, а част от мениджърския екип на театъра, който ежедневно трябва да взима решения, да решава проблеми, да организира художествената дейност, не само да предлага репертоар, при това – често без нужната задълбочена аргументация. Да, тя е „художествен“, но не консултант, а именно – директор – с административни ангажименти .Постоянно се налагаше други хора от театъра, да покриват по-голямата част от нейните служебни административни задължения. Това създаде вътрешно напрежение. Вчера на събрание, на което предварително бе обявила, че не може да присъства, тя бурно и емоционално заяви, че „подава оставка?…“. Истината е, че е подала искане за освобождаване от работа, което не е ясно по кой член от Кодекса на труда може да се квалифицира .Затова още не съм резолирала молбата и. Но също е вярно, че в началото на май, тя има няколко дни, в които не се е явила на работа. Така че – към момента г-жа Коларова се води на работа, макар да не сме я виждали днес.
2.Знаехте ли за съществуващите паралелни ангажименти на Коларова и за здравословните й проблеми, преди да я назначите?
– Скоро получих информация, че тя продължава да поема и други професионални ангажименти към други театри, без да ме уведомява конкретно за това. Не бях сигурна дали това е истина и затова и поисках писмени обяснения по този въпрос, което е не само право, но и задължение на работодателя – да контролира изпълнението на задълженията на служителите. Част от задълженията по правилник и по длъжностна характеристика, изискват работодателят да бъде уведомяван за творческите си ангажименти другаде, нещо повече – да дава разрешения за тях. Целта е да не се допуска дейност, конкурентна на театъра, където работиш по трудов договор.
Г-жа Коларова все още стои като име като основател на Театър „Кукер“ в страницата в интернет. Затова и поисках обяснения, за да установя, дали и към момента работи за този театър. От медиите разбрах, че тя твърди, че Театър „Кукер“ не съществува, но и днес има информация за негови представления в интернет. Последните са точно по Празника на розата – на 31-и май и 1-и юни в ОДЗ № 28 „Ян Бибиян“ – София.
Писмените обяснения, които поисках на г-жа Коларова не са „обвинения“, както тя ги квалифицира емоционално в медийните си изяви, това е стандартна процедура по Кодекса на труда. Неин проблем е, че ги възприема като „обвинения“. Ако ми беше отговорила в срок по Кодекс, може би въпросите щяха се изяснят без емоционални медийни шумотевици, с които г-жа Коларова, на практика наруши принципа на лоялност към институцията, в която все още работи. Това е в разрез както с Кодекса на труда, така и с вътрешните ни правила. Да не говорим за обидните квалификации по мой адрес и адрес на колеги, които, ставайки публично достояние чрез медиите, се превръщат в клевета. Вече имаме нотариално заверено копие от публикациите, с което може да се отправя съдебен иск. И сега не ми е ясно, защо поисканите от мен, съгласно Кодекса на труда писмени обяснения, не са представени и заведени в театъра, а трябваше да се размахват в публичното пространство.
3.Верни ли са твърденията на Коларова, че не й е било обезпечено работно място?
– Работното място на г-жа Коларова е на адрес „Цар Симеон Велики“ 12 в Казанлък. Ненормираното работно време не означава неявяване на работа за дни наред.
4.Бил ли е забраняван достъпът на Т.Коларова до предоставеното й от театъра служебно жилище?
– Г-жа Коларова нещо се е объркала. Никой и никога не е давал апартамент на г-жа Коларова. Доколкото знам, притежаваше част от имот – бащината си къща, когато постъпваше на работа. Може и да бъркам. Община Казанлък предостави на театъра апартамент за ползване, който се ползва по специален ред, който е утвърден от мен, за което има заповеди. В жилището се настаняват от нарочно ангажиран наш служител хора, които са на хонорар в театъра и идват в Казанлък да поставят или да играят епизодично. Никъде не пише, че това е апартамента на г-жа Коларова. Тя наистина се опита да прескочи реда за настаняване, който съм въвела, без да си
дава сметка, че по това време, когато и се прииска да пребивава там по Великден, вече бяхме поели ангажимент към постановчика на „Дихание от Долината“, което готвихме за Празника на розата. Безумие би било г-жа Коларова да си помисли, че може да живее там с постановчика, когото не познава, нали… Безумие е да се мисли, че можем да плащаме и месечни хотели. В театъра има много хора без жилища в Казанлък, които живеят на квартири, значи ли това, че всички ще настаняваме в безплатни общински жилища…?
5.От една страна – освободихте няколко професионални актьори, а от друга – обвинявате Коларова, че не е намерила достатъчно добри професионалисти, които за кратко време да се включат в шоу-спектакъла за деца по време, когато титулярите-актьори са ангажирани с друг проект, на кого се дължи това противоречие?
– Само един професионален актьор съм освободила. Освободените през миналата година Славяна Любмирова, Калин Иванов и Габриела Иванова, напуснаха по собствено желание, след като ги увещавах да останат и те ми даваха информация до последно, че остават. Дори им бяха предложени роли, трябваше да влязат в репетиции, но те избраха да напуснат. Г-жа Коларова беше предупредена от януари, че си взимам отпуск в края на май и трябва да ме замества. Не е вярно, че съм я изолирала от проекта „Дихание в Долината“. По моя
уговорка тя се срещна с режисьора още в края на януари, преди друг да знае за този проект, но нейното становище беше, че е прекалено сложен за нас. Тя не показа никакво желание да работи за него.
Участието на театъра в Празника на розата, освен „Дихание в Долината“ възложих на г-жа Коларова със заповед, но в крайна сметка, участията по Деня на детето и шествието, бяха организирани от други хора, защото в деня, в който г-жа Коларова трябваше да ми даде писмените обяснения, тя се обади от София, че е болна до края на отпуска ми. Така на практика, с ангажиментите по Празника и Деня на детето, се натовариха други, и без това заети додтатъчно колеги. Това създаде огромно напрежение в колектива.
6.Смятате ли, че е професионална оценката Ви, /а не само административна/ за Коларова като професионалист?
– Без да искам ни най-малко да бъда някъв ментор, смятам, че Теменужка Коларова е отличен пофесионалист за детския репертоар. Тя го е доказала. Затова я поканих да работим заедно. Колкото до постановките за възрастни – прекалено малко време работихме, за да може да се дава оценка. В тези трудни условия, в които беше поставен театърът – без база, без сцена, без работилници и ателиета, с ада на протестите, чиито горчиви плодове събираме сега, както и постоянния „обстрел“ от съдебни дела и Дамоклевия меч на парични искове за над 50 000 лв, които Народно читалище „Искра – 1860“ предявява към нас, героизъм е, че Театърът въобще работи. Заслугата е на хората в него, както и на Общината, която осигури бюджета, който дори бе завишен със средства за нова техника. Към полугодието сме изпълнили над 50 % от собствените приходи, имаме около 170 представления за
времето, откогато почнахме от нулата – 1-и октомври миналата година. Мой дълг е да опровергая всички приказки, че Театърът ще се закрива. Затова останах и мисля, че вече никой не може да каже, че Диана Рамналиева ще закрива Театъра.
Затова се чудя, при толкова проблеми, които хората в театъра ежедневно решават с огромни усиля, как г-жа Коларова преекспонира един личен проблем, който по същество е рутинна процедура между работодател и служител. Колегите недоумяват, много от тях са обидени от нейните изявления.
7.Как ще коментирате думите на Теменужка Коларова, че „театърът Ви е подарен“?
– Театърът на Казанлък е публична институция, която се финансира с парите на казанлъшкия данъкоплатец. Доста пари – над 400 000 лева годишно. Никой не може да я продава тази институция, нито да я подарява. Мисля, че се разсеяха всички съмнения, че това може да бъде нечия бащиния. Възложена ми е отговорност, която съм поела с пълното съзнание за огромните трудности и възможните последствия. Напрежението е повече от огромно, за сметка на това – ежедневно. За седем месеца имаме 3 премиери за възрастни и 6 за деца, включително детско шоу. Всичко това е направено при липса на нормални условия за работа, за което нямаме никаква вина. Както и в условия на заделяне на пари за нови постановки, при
изплащане на стари задължения, които вече стопихме и големи разходи за съдебни дела, които изхарчват парите ни за нов репертоар. Успяхме да купим нова апаратура за 8 хиляди лева от новия бюджет. Участвахме и в Чудомирови празници, и в Празника на розата, с риск, да ни критикуват. Продължаваме да вярваме, че един скорошен ден, проблемът с базата ще намери решение. Дано да имаме сили да дочакаме.
Още по темата: http://www.presstv.bg/index.php?option=com_portal&view=article&id=24140
http://www.presstv.bg/index.php?option=com_portal&view=article&id=24153
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
