Слово на Негово Високопреосвещенство Старозагорския митрополит Киприан, произнесено в храм-паметника “Рождество Христово“-Шипченски манастир днес, 03 март 2022г.
„Обични в Господа братя и сестри, Трети март е свят национален празник! Празник, който само благодарните ни и изпълнени с преклонения сърца могат да прегърнат и обхванат! Той е изкован от жертвеността на българската душа, таила вяра и търпяла пет века, за да се докосне до светлината на свободата. Измолен е от молитвите на достойните ни предци, които заедно с мъждукащите пламъчета на домашните кандила, с припламваща надежда в душите, са държали вярата жива. Толкова жива, че пренася духа на рода и чистотата на копнежите му през тежкото време на турското робство. На този паметен ден в предградието на Цариград – Сан Стефано се слага началото на свободното битие на изстрадалия ни народ. Нашите деди, познали и приели като житейска пътека тъмните нощи на ужаси и болка, на ежедневна жертвеност и себеотричане, на изпепеляващо страдание, носят не само благодатта на християнско мъченичество по българските земи, но са и неотменим знак на победа на любовта над зверствата на поробителя. Всеки мъченик е знак на православно достойнство. Никога не трябва да забравяме тези паметни събития и хората, стоящи зад тях. Част от пътеката към паметта им в празничния ден е и отслужването на молитвените последования именно в храм – паметника „Рождество Христово“, в чиято крипта се покоят костите на руски войни, положили живота си за българската свобода. Той носи това име, защото в дните около този празник се извоюват решителни победи, които са в основата на спечелване на освободителната ни война. И още, районът на манастирския комплекс е свидетел на героизъм и кръстоносене. След първото освобождаване на град Казанлък и последвалото оттегляне на войските, Розовата долина се превръща в долина на плач, разрушение и пламъци. В двора на Казанлъшкия девически манастир са съсечени над триста невинни деца, старци и жени. Избити са и всички ранени руски войници, които се намират за лечение там. Само в Казанлък загиват над хиляда мирни жители. С надежда за спасение стотици наши майки и бащи оставят родни домове и потеглят към Шипка, за да преминат Балкана. Това са едни от последните щрихи в чернилката на робските теглила. Бесилки, мъчения и клане са средствата, които поробителят използва, за да премахне вярата на народа ни и с това да претопи българското! А то, българското, петстотин години оцелява с мъченичество. Със словата „Свобода или смърт“ хиляди наши единородни братя и сестри приемат насилствена смърт, за да предадат напред духа и живеца на вярата, доказвайки на дело думите на Спасителя „Никой няма любов по-голяма от тая, да положи душата си за своите приятели.“ /Йоан 15:13/. Колко мъка е трябвало да изтърпят българските майки, когато са ги разделяли от чедата им, за да ги направят еничари или са ги убивали пред очите им. И колко народи имат такива жени, които с ужасни сълзи ще видят посичането на детето си, но няма да предадат вярата си. Нашият народ ги има! Отново ще призова да не забравяме величавата си история. Това е, което днес дължим на всички мъченици. Не за мъст ,а за да вървим по пъртината, която са прокарали и да правим стъпки по нея. Тя ще ни отведе до вярата и достойнството! Поклон пред паметта им! Поклон пред всички, които допринесоха Майка България да я има и да пребъдва! Амин!“
Последвайте ни и в Телеграм
