казва Халил ЛЕТИФОВ, водач на листата за народни представители на ПП ДПС за 27-ми Старозагорски избирателен район
Един политик трябва да бъде държавник, визионер с перспектива поне 20-30 години напред
***
Халил ЛЕТИФОВ е роден на 16 април 1979 г. в Смолян. Възпитаник на Пловдивския университет „Паисий Хилендарски“, където е завършил „Стопанско управление“. Има и магистратура по „Психология на управлението“. Трети мандат областен председател на ПП ДПС-Стара Загора, преди това е председател на Младежкото ДПС. Зам.-председател на Общински съвет-Казанлък. Народен представител в 42-ото НС.
Женен, има двама синове – на 8 г. и на 4 г.
***
– Г-н Летифов, възприемате ли се като самоизградил се професионален политик?
– Възприемам се като политик, който е изграден в среда на колективизъм. В добре структурирана, организирана и подредена йерархически партия, в която всеки приема своите ангажименти като отговорност и мисия. Продукт съм, както на самия себе си, така и на моите колеги, на ръководството, на почетния председател на ДПС Ахмед Доган, на колегите, които през годините са задавали тон на политиката не само в ДПС, но и в България.
Един политик е продукт на обкръжението и на средата си, на тезите и идеите, които проповядва
Аз съм част от една идея на демокрация, либерализъм, на толерантност и в този смисъл съм политик, изграден от общото тяло и идеите на ДПС.
– Кои типове лидери приемате като пример за себе си?
– За мен истинските и успели политици и лидери са тези, които са запазили благоденствието и мира на народа си. Не робувам на архитипове, а на политици, които се себераздават и жертват в името на каузата и на ангажимента, който са поели. Смятам, че г-н Ахмед Доган е такъв пример. През годините в каквото и да са го обвинявали, е факт, че имаме мирен преход, че
ДПС е на политическата сцена от своето създаване
Да запазиш доверието на хората вече 27 години, е едно от най-трудните занимания – политиците се изхабяват изключително бързо. Д-р Доган запази своя авторитет през всички тези години.
– Как се чувствате като водач на листа в избирателен район, който е бил воден от личности като Лютви Местан и Делян Пеевски?
– Макар от страна на Лютви Местан днес да има противоречиви изводи и сигнали, през годините той бе един от най-високопоставените политици в ДПС. Точно в мандата си на народен представител от Старозагорски избирателен район той стана председател на партията. След това бе заместен от г-н Пеевски.
Да се представим убедително, е изпитание
За мен не само защото съм водач, а защото ми е гласувано доверието персонално да поведа тази достойна листа.
– С какво се отличава листата на ДПС?
– За първи път местен политик от структурата на ДПС повежда листата в Стара Загора. Това е
чест и голяма отговорност не само за мен
но и за целия областен съвет на ДПС, за всички колеги. Благодаря за доверието, ще направя всичко възможно да го оправдая. Това, което бих искал да отбележа също, е, че не само водачът, но и цялата ни листа е от местни хора, които макар и млади, вече имат политически опит. Листата ни с кандидатите за народни представители от ДПС от Старозагорски избирателен район бих определил като млада, амбициозна и генерираща доверие. Ние водим кампания на добрия тон, толерантността, възпитанието и взаимното уважение. Аз и моите колеги от ДПС ще отидем при хората с молба за тяхната помощ и доверие, а резултата ще видим на 26 март.
– Новите позиции в програмата Ви?
– В изказването си нашият председател Мустафа Карадайъ на откриването на предизборната кампания анонсира няколко неща – че е нарушено сериозно доверието в институциите, че трябва да положим усилия това да се промени. Второ – да се води тотална борба с бедността. Това означава много адекватни и адаптивни икономически програми, които в кратко време да намерят своето приложение. Смятам, че трябва да бъдем последователни, програмата да е насочена към връщане доверието на хората, върху голямата диспропорция между работещите, бедните и елита в България. Ако искаме да имаме средна класа, да сме част от европейското семейство
работещите следва да бъдат спокойни – материално, и за своето бъдеще
Несигурността, която усещат, въпреки че работят, е огромна, и е най-големият мотиватор за Терминал 2.
– Как ще се справите по-конкретно с бедността?
– Единствената борба с бедността е създаването на реална конкуренция. Икономическите анализатори постоянно алармират, че инвестициите намаляват всяка година. С това не се разкриват работни места, няма как да се запази качествената работна ръка. В България активната работна ръка, в това число и голяма част от младежите, завършили и висшето си образование, тръгнаха да се реализират на Запад. Така Западът получава нашите подготвени кадри, в най-свежата им сила. Най-големият капитал на държавата ни – хората – умни, интелигентни, се пръснаха по света. Станаха емигранти по икономически причини. Кое отблъсна инвеститорите?
Защо малка България продължава да оправдава неуспехите си с икономическата криза
Корупцията ли е другата причина, бюрокрацията ли? Създаването на всякакви административни пречки от институции също възпрепятства идването на инвеститорите в България – има такива сигнали. Докога само ще пишем спасителни планове, вместо да преодолеем пречките пред инвеститорите? Работещите икономики започнаха да се съвземат от икономическата криза доста бързо, да намират своите модели за справяне. Впечатлението от Световния икономически форум е, че като цяло всички големи сили са преодолели кризата. Говорим за свободна търговия, пазарна икономика, тези важни елементи от развитието на всяка страна. А всъщност само ние в България не правим нищо или по-скоро то е недостатъчно, за тази система от фирми, инвеститори, които могат да възродят нашата икономика.
– Какво следва, ако не го направим скоро?
– Държавата задлъжня с няколко десетки милиарда в последните две-три години. Чуваме всякакви обяснения. Факт е, че едни 16 млрд. са похарчени за нищо видимо. Едни
16 млрд. лв. са похарчени, без да гарантираме икономическия си растеж
без да е повишен жизненият стандарт на населението, без да е инвестирано в работеща икономика. Няма политика за привличане на инвеститори. Не сме си решили и инфраструктурните проблеми, макар това само по себе си да е огромен ресурс. Въпросите, които народът си задава за тези 16 млрд. лв., са все по-натрапчиви и са с усещането, че се е случило нещо на тъмно, че хората нямат информация за разходването на тези средства. Дори да не е злоупотребено, има съмнение за неефективност. Един политик, освен да не бъде корумпиран, трябва да е и ефективен. Един политик трябва да бъде, преди всичко, държавник, визионер с перспектива поне 20-30 години напред. България се различава от развитите страни – в тези страни
гледат политиците колко пъти са пропуснали шанс да направят нещо добро
кога са пропуснали полза, възможност да бъдат ефективни и максимално полезни за обществото. И в случая няма значение дали са общински съветници, кметове, депутати, министри. При нас, в България, тази култура я няма. Едва ли не министърът и народният представител са началниците. Няма такова нещо – началник е народът! Това трябва да е ясно, защото обратното само по себе си личи в недоверието от страна на хората. И бе показано включително на президентските избори.
– Визията Ви по отношение на селското стопанство, животновъдството?
– Ставаме свидетели на постоянно орязване на квотите за мляко, за животновъдите, за зеленчукопроизводителите и други. България винаги е имала земеделски традиции. Защо продължаваме да внасяме картофи от Франция, Австрия, Германия? Защо бе допуснато България от производител на земеделски култури да се превърне в страна вносител на такива?! Икономически най-развитите държави, включително промишлени, ни доставят картофи, защото не можем да си ги произведем – това е факт. Защо допуснахме да се случи?
Ние от ДПС винаги сме работили в посока да се развиват чисто по земеделски малките стопанства
да подпомагаме хората с дворчетата им, за да произвеждат, да изхранват себе си и другите. Хората да се хранят с истинска продукция, не отгледана незнайно къде и как. Все още нашето българско село и земя раждат най-хубавата продукция. Защо допуснахме чуждата стока? Отговорът е един – защото липсва политика! Липсва политика на протекционизъм! Ние от ДПС сме провеждали политика и в двата кабинета – на Сакскобурготски и на Станишев, и сме настоявали точно за това – да бъдат развивани тези стопанства, за отглеждане на традиционни за нашите ширини култури.
Що се отнася до животновъдството то е в критично състоянието. Може би след 10-15 години 80% от животинската продукция – месна, млечна, ще бъде внасяна. При условие, че имаме традиции, защо държавата допусна да се стигне до тук? Чия беше отговорността? Трябва да има дебат за това и ако ще възраждаме нещо, да е това. Следващият момент – защо няма ясна политика на държавата да се субсидира родният производител. Едно от условията за стимулирането му е, например, какви възнаграждения дава на служителите си. Това също е важно.
Най-важното обаче е да има доходи в държавата, което гарантира и спокойствието на хората. Ако няма български фирми, които да плащат данъци и осигуровки в България, хазната ще бъде празна и няма как да говорим за спокойствие на хората.
Става омагьосан кръг.
Заобиколили сме основните принципи на икономиката
опорочаваме ги, а в следващия момент обещаваме, че всичко ще върви по мед и масло. Няма как да стане.
– За избирателите личността е важна – какво четете, гледате, слушате, имате ли хоби?
– Гледам всички хубави филми, както български, така и американски. Изкуството на киното ме поглъща – фентъзи, драми, исторически продукции, впечатляват ме документалните филми за природни забележителности и откриването на артефакти. Слушам и хубава музика – и българска, и Шостакович. Много харесвам Майкъл Болтън. Книги чета всякакви. Един от любимите ни семейни автори е Халед Хосейни, на който е кръстен големият ни син. Чета и психология – Адлер, Карл Юнг.
Хобито ми е свързано с четене на книги и гледане на филми
Когато остане време – разходки из планината, плуване. „Запалих“ и семейството, и съпругата ми вече е фен на „баир-будалите“.
– Как поддържате отличната си физическа форма?
– С много работа! Обичам да се разхождам. Напоследък тичам рядко, но не пропускам възможност, когато я имам. В по-младите си години съм бил активен спортист,
тренирах футбол, таекуон-до, лека атлетика
Доставяло ми е голямо удоволствие, но сега ангажиментите, семейството и доста натовареният график не ми оставят много време.
НБП*, Дима ТОНЕВА
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram