1993 – Репортери на „Вис виталис“ отразиха събора на социалистите на връх Бузлуджа. Навършиха се 102 години от социалистическото движение в България. Интервюта за слушателите на радиото дадоха: Андрей Луканов – бивш премиер, Стефан Продев – публицист и общественик, Клара Маринова, която критикува управляващото синьо кметство в Казанлък заради проблемите, които създава, и Нора Ананиева, която поздрави радио „Вис виталис“ за името му и неговата жизненост.
1994 – В интервю за радиото Александър Лилов – политик, член на ръководството на БСП, очерта приликите и разликите между БСП и СДС и подчерта нуждата от способно ръководство на БСП.
1999 – Излъчени бяха в този ден директни репортажи в ефира на „Вис виталис“ от събора на социалистите на Бузлуджа.
2000 – Никола Койчев – член ръководството на БСП, разясни в интервю целта на монтираните подслушвателни устройства в жилищата на хората, предприети от „сините“ управляващи.
2000 – В интервю Пеко Таков, политик и държавник, бе категоричен, че за България, за родината ни, се искат повече обич и работа.
2000 – „Надеждата е тук, на Бузлуджа“, – каза в интервю за „Вис виталис“ Александър Лилов от връх Бузлуджа. Мотото на събора на социалистите бе „Бузлуджа е началото“. На въпроса: „Началото на какво, г-н Лилов?“, Лилов отговори: „На наше правителство, след изборна победа, за която ни е нужно обединение“.
2002 – От с. Средногорово потегли протестен поход, организиран от Гражданското опълчение в Казанлък, срещу унищожаването на ракетите СС-23. 4-ма казанлъчани бяха включени в групата към Министерството на околната среда и водите за извършване на оценка на околната среда при изгарянето на ракетите. Над 7000 казанлъчани до тази дата бяха подкрепили подписката срещу унищожаването на ракетите СС-23.
2002 – На второ място се класира ромският състав към НЧ „Искра“ „Огнени ритми“ на Десетия фестивал за ромска музика, песни и танци в Стара Загора.
2003 – Стойчо Маджарски представи в ефира на радиото книгата си „Велешкият войвода“.
2004 – Лидерът на БСП Сергей Станишев посети в този ден Казанлък и заяви на пресконференция: “Няма да правим обещания, които няма да изпълним“. Като трагично и срамно за държавата той определи състоянието на паметника на връх Бузлуджа и допълни, че е необходим ясен държавен ангажимент за неговото възстановяване.
2004 – На язовир „Копринка“ започна шестото Национално скаутско джамборе.
2004 – Община Казанлък и клуб „Лястовица“ домакинстваха Държавния личен шампионат на писта за юноши и младежи.
2008 – Над 300 души обслужваше към момента Домашният социален патронаж в Казанлък и селата Копринка, Крън , Енина, Бузовград, Долно Изворово и Горно Изворово. Около 90 пенсионери чакаха, за да могат да ползват услугите му.
2009 – Юбилейно честване на 50 години Национален парк „Бузлуджа“ бе проведено в Художествената галерия в Казанлък.
2010 – На местността „Историческа поляна“ под връх Бузлуджа членове и симпатизанти на БСП отбелязаха 119-ата годишнина от социалистическото движение в България и празника на БСП.
2010 – В курортното селище Старозагорски минерални бани се проведе деветият Национален рокерски събор. Организатор бе Рокерски клуб „Волни ездачи“ – Стара Загора съвместно с Община Стара Загора.
2010 – Пред зала „Арсенал“ на стадион „Севтополис“ бяха организирани народни борби на Алая. Борбите бяха в памет на Тотьо Тотев – Бореца с участието на заслужили майстори на спорта, както и на изтъкнатия майстор на Алая – треньорът Тотьо Василев.
2012 – Фотограф-художникът Бедрос Азинян оглави новоучредения в Казанлък Клуб на дейците на културата – сдружение на творците на свободна практика. Решението за сдружението бе взето в началото на месеца на среща между творците на свободна практика с кмета на община Казанлък Галина Стоянова и председателя на Общинския съвет Николай Златанов.
2013 – „Водният режим в Казанлък трябва да спре”, заяви на своята първа пресконференция новият директор на „Водоснабдяване и канализация“ ЕООД – Стара Загора Радостин Миланов. Ситуацията във ВиК-сектора в Казанлък бе особено тежка заради постоянните аварии на стари водопроводи. Миланов се ангажира лично да следи сложните ремонти по подмяната на тръбопроводите.
2014 – Непристоен език се ля в изобилие от президиума на властта на заседание на Общинския съвет в Казанлък, провело се в този ден. Жаргонни изрази от рода на „скъсахме си задника от работа“ употреби кметът Галина Стоянова, която раздаваше от трибуната и груби квалификации.
Невъздържаността й бе предизвикана от думите на общинския съветник от БСП Васил Самарски: „Ясно трябва да кажем, че дългът на Общината е 9 млн. и 100 хил. лева, толкова ще бъде в края на годината. Неразплатените и просрочени задължения, по справка от Общината, са 2 млн. и 200 хил. лева. Натъкваме се и на още един дълг от 3 млн. и 500 хил. лева по спечелено от „Тракия трейд” дело. И нека не си играем с понятията дълг, задължения или всички заедно. В края на годината Община Казанлък ще има финансов ангажимент от 15 млн. лева. Да, някои от тях ще бъдат изплатени, ако си изпълним европроектите както трябва и ако Общината не понесе санкции“.
2014 – Шипка стои най-високо в историческата памет на българите, припомни сайтът „Балкански идентичности”, цитирайки изследване отпреди година и половина. Целта на съвместния сондаж на Нов български университет и Американския университет в България бе да идентифицира местата, събитията, действащите лица в българската история, които са формиращи за идентичността на съвременните граждани. Извадката бе ситуирана върху анкетирането на 1009 души и показа, че връх Шипка и Паметникът на свободата са най-таченото място от историческата ни памет.
2014 – Община Казанлък загуби 1 милион лева заради забравена такса по делото срещу фирма ,,Селин” ООД – на Денислав Сербезов-Джингиза.
2014 – „Благодарение на филмите ми съм гражданин на света“, – каза в този ден в интервю роденият в Казанлък през 1940 г. режисьор и сценарист Иван Ничев. Ничев е завършил „Кинорежисура” в Лодз – Полша, член на СБФД, носител на орден “Кирил и Методий” І ст. и на редица други награди, бил е преподавател по „Филмова и телевизионна режисура” в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов”. Сред наградените негови филми са: „Звезди в косите, сълзи в очите”, „Иван и Александра”, „Бай Ганьо тръгва из Европа”, „Любовни сънища”, „Големанов” „След края на света“ и др.
2015 – „Изкуствената стабилност почва да проличава, отношенията между партньорите очевидно не са това, което се представят често пред медиите, нека видим как ще се развие този процес. Но когато конструкцията се крепи единствено и само на участието във властта и на това, което получаваш от нея, това е скрита нестабилност, която в такива ситуации избива“, – каза пред журналисти в Казанлък Михаил Миков, председател на БСП, преди началото на дискусия, посветена на предстоящата 125-годишнина на БСП и на състоянието на левицата. Традиционният събор на БСП на Бузлуджа бе проведен на следващия ден.
2017 – С четири награди в рамките на по-малко от седем дни се поздрави казанлъшкият колоездач Мартин Папанов от отбора на „Лястовица“. След като спечели Купа Бузлуджа 2017 при юноши старша възраст, представителят на Казанлък направи фурор и на Колодрума в Пловдив, домакин на републиканския шампионат на писта. Папанов спечели най-много шампионски титли – общо три от надпреварата.
2018 – „Берое“ стартира подготовка си от Казанлък с нови състезателки и промени в състава. Казанлък“ и „Берое“ тренираха заедно в началото на подготовката, а треньор на момичетата бе Петър Дочев. В състава на старозагорки бяха привлечени и състезателки от казанлъшката школа.
2019 – Със завидно чувство за хумор и ирония, казанлъчани споделиха любопитен фотос в социалните мрежи. На снимката се вижда разфасован труп на прясно заклано прасе и край него радостни собственици на домашното животно, приготвено за фризера под жаркото юлско слънце. За да е пълен сарказмът, зевзеците са се маскирали с коледни шапки и украсена коледна елха, като реквизит към хумористичния етюд. Съгражданите на Чудомир от ново време показват, че могат да се шегуват дори, когато са заплашени кочините на всички българи.
2019 – Общинската болница „МБАЛ Д-р Хр. Стамболски“ ЕООД – Казанлък закупи най-новото поколение електронож OPTIMA, с което запази мястото си в редиците на модерно оборудваните лечебни заведения в страната. Хирургичната система – френско производство е уникална по рода си и с нея ще се извършват отворени и лапороскопски /безкръвни/ хирургични, гинекологични, урологични и други операции. Работи в моно и биополярен режим на рязане, хемостатично рязане, аргон-плазмена коагулация/кръвосъсирване/ и запечатване на съдове.
2022 – Удивителната история на писмеността, представена по оригинален начин, преживя публиката в казанлъшкото село Голямо Дряново, където по повод на 120-та годишнина на Народно читалище „Зора 1902“ гостува може би най-оригиналният съвременен български будител – Деян Павлов-Джими. Всеки етап от създаването и развитието на писмеността – от древните пиктограми до съвременните графеми, бе обживян от Джими в увлекателния му разказ, опредметяването на десетки свидетелства от развоя на човешкото общуване чрез знаци и обиграването им, донесе на зрителите не само удоволствие, но и ново познание. Джими е актьор, сценограф, реставратор – сам изработва реквизита към спектакъла си, сред който е и реплика на пресата за книгопечатане на Йоханес Гутенберг. Влизайки в ролята на Гутенберг, Джими демонстрира реално как се е родило книгопечатането на пресата-реплика, която е изработена едно към едно с оригинала, и показа изработването на страници от първите печатни издания в човешката цивилизация. Малки и големи узнаха какво означава „пет каруци знание“, „стилус“, „стимулос“ и откъде идва думата калкулатор. Сладкодумният разказвач е създателят на Твортелница „О писменех“ – едно пространство в Плевен, където всеки може да се запознае и докосне до фундаменталните постижения на цивилизацията, да потъне в света на буквите и тяхното изражение, да чуе непознати легенди и неизвестни подробности за книгите, за информационната революция, за опитите общуването между хората да стане не само ефективно и практично, а и естетично.
Последвайте ни и в Телеграм
