1994 – Радио „Вис виталис“ отрази подробно всички прояви в рамките на Чудомировите празници. Излъчени бяха интервюта с гостуващите в Казанлък актьори и певци: Георги Христов, Иван Балсамаджиев, Коста Цонев, Силвия Кацарова, Никола Анастасов, Вели Чаушев, Илка Зафирова, Ицхак Финци и др.
1997 – В този ден бяха открити Чудомирови празници,97. Наградата „Чудомир“ получи Васко Жеков за разказа си „Паметникът“.
1997 – На Благовещение бе проведен традиционния празник на с. Шейново.
1997 – Изпълнителен директор на „Българска роза-Севтополис“ стана Денчо Караиванов.
1998 – В този ден излезе пилотният брой на в. „Седмица“ в Казанлък.
1998 – ВМРО и Българското национално движение организираха в Казанлък среща с автора на книгата „Генералът от пехотата Иван Вълков“ – Атанас Гърков.
1999 – Финансовият министър Муравей Радев назначи в „Арсенал“ надзорен съвет. Бордът на директорите беше почти изцяло сменен. „Неуместно е преди приватизацията на „Арсенал“ да се правят промени в управлението му“, бе позицията на КНСБ в дружеството.
1999 – В Музей „Чудомир“ бе открита изложбата „Цвете до дъба“ на съпругата на Чудомир – Мара Чорбаджийска.
1999 – Габриеле Сарате – собственик на фирма „Ломар“, г-н Тренев и в. „Империя“ закупиха за 90 процента от казанлъшките пенсионери билети за спектакъла „Епични времена“ по Йордан Радичков, включен в програмата на Чудомирови празници,99.
2000 – Непоказвани до момента акварели на Чудомир бяха експонирани в музей „Чудомир“ в деня на откриването на Чудомировите празници. Литературната награда „Чудомир“ бе присъдена на Божидар Томов. Чудомирови празници бяха открити и в Павел баня, и в родното село на Чудомир – Турия.
2001 – В този ден официално бяха открити Чудомировите празници в Казанлък. Открити бяха: изложба от непоказвани Чудомирови творби „Отвъд смеха“, изложбата „Малките нашенци“ от 4-я Национален конкурс за весела детска рисунка и 4-ят базар на книги „Словото българско“.
2002 – Официално бяха открити Чудомирови празници, 2002. За първи път в Казанлък бе организиран театралният фестивал „Комедийният хит на сезона“. Ясен Антов за трети път стана носител на литературната награда „Чудомир“ за разказа си „Горещ роман“. За „Вис виталис“ той заяви, че тази награда е една от най-ценните в живота му. „Много харесвам Казанлък, познавам чудесни хора. Познавах и Чудомир – трябва да направим всичко, за да бъде той открит отново“, каза писателят.
2002 – Клавирен концерт изнесоха възпитаници на Елена Юлиянова по повод 90 г. от рождението на Парашкев Хаджиев.
2002 – На рождения ден на Чудомир радио „Вис виталис“ попита в анкета казанлъчани „На какво би се учудил Чудомир днес?“. Някои от отговорите: „По-скоро той нас би ни удивил със способността си да анализира простичките неща от живота, които са актуални и днес; На духа на българина; На неговото безхаберие и бездуховност; На много неща, но щеше да ги запази в душата си, той премълчаваше негативизма, записваше си само в дневниците си; Би се учудил на Чудомировите празници – така, както се е учудил, че е избран за народен представител“.
2002 – „На „Вис виталис“ – с пожелание за щастие, успехи и с байганьовска непримиримост, воля и пробивност да придобие национален ефир!“ – написа в Паметната книга за автографи Николай Урумов, актьор в гостувалия в Казанлък спектакъл „Бай Ганьо“. Тема на радио-срещата в студиото бе „Съвременното лице на Бай Ганьо“. „Огледайте се по улиците и ще го видите – Бай Ганьо е във всеки един от нас, – каза актьорът. – Той е наш национален герой, събирателен образ от положителни и отрицателни страни. В нашия спектакъл той е положителен герой, за разлика от героя на Георги Калоянчев отпреди 20 години. Решихме да го покажем многолик, а не само като отрицателен герой. След 20 години някой друг режисьор ще види нещо друго в него“.
2003 – Казанлъшкият вестник „Седмица“ стана на 5 години. Главен редактор към момента бе Славяна Узунова.
2003 – В този ден бе открито 10-ото издание на Чудомирови празници в Казанлък. Бяха връчени стипендии на 7 студентки. Литературната награда „Чудомир“ получи зам.-главният редактор на в. „Стършел“ Йордан Попов. Състоя се премиера на сувенирното издание на Чудомирови разкази „Мехлем за душата“ и на аудио-диск с гласа на Чудомир. Копие от диска бе предоставен на радио „Вис виталис“ – за Златния му фонд.
2003 – Тревожно запитване отправиха към кмета Стефан Дервишев 66 граждани от кв. „В. Левски“ за съдбата на зелените площи в района на бл. 23 и бл. 24. Отговорът на Община Казанлък, разпространен чрез медиите, бе, че площта е продадена на „Мегагруп Комерс“ ООД с решение на Общинския съвет, а намеренията на собствениците не са известни на общинската управа.
2004 – Стартира 11-ото издание на Чудомирови празници в Казанлък. По време на откриването публиката видя на киноекран уникални кадри на Чудомир и неговите герои. Литературната награда „Чудомир“ получи Людмил Станев. Проведен бе Третият театрален фестивал „Комедийният хит на сезона“. Към Съюза на българските писатели бе учредено писателско дружество „Чудомир“ – негов председател стана писателят и журналист Веселин Стоянов, а секретар – поетът Румен Денев.
2004 – В Казанлък се проведе първото от поредицата обучения на дирекциите за социално подпомагане и центровете за палиативни грижи. Кръглата маса бе на тема „Обучение на гериатични сестри и практика на обгрижването на възрастни хора“.
2004 – В интервю за радио „Вис виталис“ стоматологът д-р Антоний Бозуков „би тревога“ за стоматологичните проблеми при децата. Той акцентира на важни за децата теми, свързани с профилактиката и лечението на зъбите им.
2004 – В този ден се състоя моноспектакълът-бенефис на актрисата от Театър „Л. Кабакчиев“ – Казанлък Стефка Едрева по повод 50-я й рожден ден. Тя представи „Една добра жена в една лоша зима“.
2005 – С тържествена церемония бяха открити 12-те Чудомирови празници в Казанлък. Присъстваха видни български интелектуалци, сред които проф. д-р Никола Георгиев, Теньо Пиндарев, Петя Павлович и др. Сред гостите от други държави бяха доц. д-р Бранко Ристич, който преведе Чудомир на сръбски език, Марина Смирнова – началник отдел „Развитие“ в департамента по култура в кметството на Толияти, народната артистка на Русия Наталия Дроздова. Официални приветствия пристигнаха от президента Георги Първанов, от министъра на културата Нина Чилова и др. За първи път бе обявено и учредяването на дарителска стипендия от името на д-р Йордан Гечев, племенник на Чудомир.
2005 – Първи национален фестивал „Днешните бардове“ бе официално открит в този ден. Фестивалът бе част от програмата на Чудомировите празници. Той се осъществи със съвместните усилия на Фондация „Чудомир“ и радио „Вис виталис“, със съдействието на Община Казанлък, БНР, Националния център за музика и танц и творческите съюзи на българските писатели, на артистите, на композиторите, на танцовите и музикални дейци.
2005 – За първи път радио „Вис виталис“ отрази Чудомировите празници в специални „Дневници“.
2005 – Картини на Мара Чорбаджийска, съпругата на Чудомир, бяха показани за втори път по време на Чудомировите празници. Изложбата бе посветена на 110-тата годишнина от рождението й.
2006 – Два нови Чудомирови сборника бяха представени часове преди официалното откриване на Чудомировите празници 2006 – сборникът с разкази „Нашенци“ и сборникът с преведени на албански разкази на Чудомир със заглавие „Мъничко български мехлем“, в превод на Зехрудин Докле.
2006 – Носител на наградата „Чудомир“ в литературния конкурс „Чудомир“, провеждан съвместно с вестник „Стършел“, стана Владо Даверов. Един от въпросите на „Вис виталис“ в интервю с него бе: „Ако трябваше да избирате да бъдете добър човек или добър писател, кое щяхте да изберете?“. Отговорът на Даверов: „Не можеш да бъдеш лош човек и добър писател“.
2007 – С тържествена церемония официално бяха открити 14-те Чудомирови празници в Казанлък. Над 30 бяха проявите, включени в програмата. Сред тях: 4 изложби, 4 премиери на книги, 7 театрални спектакъла, част от които бяха включени в 6-я театрален фестивал “Комедийният хит на сезона”.
2007 – Литературната награда “Чудомир” бе връчена за 39-ти път – на писателя Велимир Петров за хумористичния му разказ “Плацебо”.
2007 – В ЛХМ „Чудомир“ се състоя премиерата на филма „Съдба до съдба“, посветен на Чудомир. Негова режисьорка бе студентката от Казанлък Деница Георгиева.
2008 – „Нашият народ страда от нещо по-лошо от пиянство. Това е истерията на ниското качество, особено в сферата на културата. Уникални българи, които наистина прославят страната ни в чужбина, тук тънат в забвение. Това, че не познаваме себе си, ни пречи да се смеем днес, което е жалко“, – каза в интервю за „Вис виталис“ носителят на наградата „Чудомир“ от литературния конкурс „Чудомир“ – пловдивският автор Здравко Попов, който спечели наградата с разказа си “Махмурлук”.
2009 – Премиерът Сергей Станишев и министърът на културата Стефан Данаилов изпратиха поздравления до казанлъчани по случай откриването на Чудомировите празници‘2009.
2009 – С премиери на два сборника с разкази на Чудомир “Не съм от тях” – на гръцки език в превод на Димитриос Зисиадис, и „Американска леща” – на турски език, в превод на доц. д-р Хюсеин Мевсим, започнаха 16-те поред Чудомирови празници. Носителят на наградата “Чудомир” бе Любомир Николов – за разказа си „Цоглавец”
2010 – Носителят на наградата „Чудомир“ бе писателят Марко Ганчев – за хумористичния му разказ, публикуван на страниците на в. „Стършел”, „Политическите волове в семейството ни“. Наградата „Чудомир“ е една от най-старите литературни награди в България, през 2010 г. бе връчена за 42-ри път.
2010 – Над 100 възпитаници на ОУ „Чудомир” взеха участие в концерт, с който отбелязаха 120 години от рождението на патрона на училището Димитър Чорбаджийски – Чудомир.
2011 – Детска площадка със съоръжения от употребявани автомобилни гуми зарадва в този ден децата на Крън. Проектното предложение бе на „Читалищна асоциация за развитие юг“ – ЧАР ЮГ, член на която бе и читалището в Крън. Доброволките от Корпуса на мира – Меган Луенбърг, която бе дизайнер на детските съоръжения, и Раминта Крисчунейта от Литва, към Младежки център за развитие “Взаимопомощ”, се включиха в изграждането на площадката.
2011 – В с. Турия бе открит ежегодният фестивал на маскарадните игри „Старци в Турия”, 2011. Игрите се провеждат в рамките на традиционните „Чудомирови празници” и са своеобразен завършек на сезона на маскарадните игри в цялата страна.
2012 – Юбилейна изложба от 40 творби – „115 години Иван Милев“ – по повод 115 години от рождението и 85 години от смъртта на художника, бе включена в програмата на Чудомирови празници,2012, които бяха открити за 19-ти път. В изложбата бяха показани всичките 20 творби на Иван Милев, съхранявани в Художествената галерия в Казанлък. Негови творби предоставиха и Художествената галерия в Стара Загора, както и частни колекции.
2013 – С представянето на шесттомника събрани произведения на Чудомир в деня на рождението на писателя-хуморист – 25-ти март, в Казанлък стартираха Чудомирови празници,2013. За първи път творчеството на Чудомир излезе събрано в шест книги, последната от които съхранява в албум произведения на художника Димитър Чорбаджийски. Изданието бе представено от директора на къща-музей „Чудомир“ Пеньо Терзиев, а директорът на Художествената галерия в Стара Загора Марин Добрев акцентира пред присъстващите върху периодите на развитието на Чудомир като художник.
2013 – Царица Роза‘2012 Нели Славова, подгласничката на Царица Роза‘2011 Боряна Назърова – модел и лице на „Хайлайф“ за 2012 г., и Антония Драганова – имиджмейкър на конкурса „Царица Роза‘2013, стартираха поредица от срещи с абитуриентки от училищата в община Казанлък. Всички те имаха възможността да се явят на уникалния за България конкурс „Царица Роза“.
2015 – Младежите от клуб „Приятели на словото“ първи пристъпиха в обновената училищна библиотека на ПГ „Иван Хаджиенов“, която бе тържествено открита в този ден. Обновената библиотека бе резултат от съвместен проект с Фондация „Работилница за граждански инициативи“ „Важният си ти!“. По него работиха преподавателите Красимира Чорбаджийска и Георги Даскалов и педагогическият съветник Пенка Чипова.
2015 – Николай Халачев, програмист в казанлъшка фирма, създаде ново мобилно приложение за контактуване между хората I find you. Към тази дата то бе свалено от над 20 хиляди потребители в света. „С него могат да бъдат намерени хора на много близко разстояние, дори на километър, при това – със забавление“, – обясни в интервю за радиото Халачев.
Последвайте ни и в Телеграм
