1996 – ХЕИ-Казанлък даде ултиматум за затварянето на детската градина в с. Кънчево. Сградата, строена през 1905 г., бе станала опасна за обитаване. Община Казанлък започна по спешност ремонтни дейности.
1997 – Радио „Вис виталис“ пряко излъчи, чрез програма „Хоризонт“ на БНР, полагането на клетвата на новия президент на Република България Петър Стоянов.
1997 – Транспортната фирма „Динамика“ – Казанлък пое 40% от цената на ученическите карти.
1998 – Кметът Иван Гороломов участва в Унгария в международна конференция по околната среда, като член на делегацията, водена от министър Евдокия Манева. Там той се срещна и с кмета на побратимения на Казанлък унгарски град Надканижа – Ищван Тюто.
1999 – Рекламна агенция „Джой“ в Казанлък отпразнува първата си годишнина.
1999 – В интервю за „Вис виталис“ зам.-министърът на социалното министерство Теодор Дечев, БСДП, каза: „Нещата не са розови, но не сме ги обещавали. Двата депресивни града у нас са Перник и Видин. Не се наемам да кажа цифра за безработните, не мога да кажа дали те ще са 35 хиляди. От „Арсенал“ няма да бъдат освободени 5 хиляди души, както се твърди“.
1999 – На въпроса „Узря ли парламентарното мнозинство, че трябва да се вслушва в мнението на опозицията?“, Сашо Стоянов, депутат от ПГ на СДС, отговори в интервю за „Вис виталис“: „Готови сме за диалог: за НАТО, за МВФ, за АЕЦ… Лустрациите не са гаф, а законност. Комунистите вече не са заплаха за демокрацията, но много пречеха през последните 10 години. Аз съм автор на Закона за декомунизация. Най-голямата заплаха днес е корупцията“.
2000 – В Казанлък, със 122 работни места, бе открит цех за производство на електрически кабели за автомобилите „Фолксваген“, като част от дъщерната фирма „Аркомат-Фолксваген“.
2002 – Кметовете на 18 населени места в община Казанлък разпространиха декларация, с която изразиха несъгласието си с направената от ОбС на БСП оценка за 2-годишната дейност на кмета Стефан Дервишев и неговия екип. В своята оценка местните социалисти не дадоха политическо доверие на кмета за оставащите 2 години от мандата му.
2002 – Близо 50% от старите контейнери в община Казанлък бяха повредени заради изхвърляните в тях горещи отпадъци и предмети. Обгорели и прогнили бяха и 20 % от новите контейнери тип „Бобър“. За ремонт на съдовете бяха необходими 20 хил. лева.
2003 – 5500 лв. получи Община Казанлък от Отдела за развитие на ООН по тригодишната Стратегия за работа с млади хора по проблемите на СПИН. Парите бяха предназначени за създаване на секс-кътове в средните училища в общината.
2004 – Казанлък бе домакин на обучение „Публични политики“ по проект „Читалища“. В него участваха 46 читалища от Старозагорска, Бургаска, Сливенска и Ямболска области.
2009 – „Както община Казанлък, така и Габрово, цяла България и европейските партньори на страната ни, имат нужда от изграждането на тунела под Шипка“, каза в интервю за радио „Вис виталис“ кметът на Габрово Томислав Дончев. Той потвърди, че в началото на февруари Националната агенция „Пътна инфраструктура” ще започне процедура за проверяване на инвеститорския интерес за изграждане на тунела, към който вече имало интерес от западни фирми.
2011 – Към тази дата бе в ход изпълнението на проекта „Внедряване на мерки за енергийна ефективност в учебни заведения в община Казанлък”, обхващащо 7 казанлъшки училища – основните „Чудомир”, „Г. Кирков”, „Н. Вапцаров”, „Мати Болгария” и средните ПМГ „Н. Обрешков“, Гимназия „П. Стайнов” и ХГ „Св. Св. Кирил и Методий”. Над 3 млн. лв. бе стойността на проекта, продължителността му бе 23 месеца. Подмяна на дограмата, топлоизолация на пода и тавана бяха част от предвидените дейности по проекта.
2013 – В Казанлък бяха проведени Дни на класическата китара – по инициатива на музикалните педагози Стефан Христов и Манчо Караилиев, с участието на техни ученици.
2013 – БНТ 1 засне филм за казанлъшкия индустриалец, изобретател, търговец и общественик Генчо Стайнов, брат на юриста Петко Стайнов, по негови спомени за Балканската и Междусъюзническа война, събрани в книгата „Писма от Одрин”. Генчо Стайнов е автор на въведени за първи път в България и Европа практики. Той е създател на първата ВЕЦ в България, която работеше и към момента – ВЕЦ Енина. Автор на филма е Весела Смилец. В него бе ключена и внучката на Стайнов – Радина Нанчева, която в интервю разказа за слушателите на „Вис виталис“ за своя дядо и сподели, че е предоставила за филма много снимки от неговия личен архив.
2015 – 10 години, след като центърът на Казанлък – пл. „Севтополис“, се сдоби с нова визия, той вече изглеждаше неузнаваем с лошия си вид: изпочупени метални скамейки, станали и опасни; занемарено декоративно осветление – почти нямаше осветителен пилон, който да не е наклонен или счупен; шадраванът спешно се нуждаеше от ремонт… Това, според казанлъчани, съвсем не беше „туристическият“ Казанлък, в който да посрещаме европейските си гости или да придобиваме европейско самочувствие.
2015 – „225 сватби са регистрирани в Казанлък през 2014-та година. От смесените бракове предимно чужденци са се женили за казанлъчанки“, – информира в интервю Пламена Терзиева, ръководител на общинския отдел „Радостни обреди“.
2018 – 8 ученика от Раднево изправиха казанлъшката пожарна на крак. Те решили да дрифтят с колите си по затвореният път Бузлуджа – Шипка. Попадат в ледения капан. Бяха спасени след близо 10 часовата спасителна операция в Стара Планина. Близо 5 хиляди лева струваше спасителната акция на младежите. Като цяло е изключително трудно да се направи точен финансов разчет за подобна операция, коментираха от Пожарната и от АПИ. За спасяването на младежите се включиха два противопожарни автомобила и високопроходим джип. Допълнително са подготвени МТБ и военни, които са били в готовност да тръгнат да спасяват дрифтърите и техните родители. За самата спасителна акция разказа инспектор Станимир Тончев от РЗПБЗН – Казанлък.
2019 – В Художествена галерия – Казанлък бе открита изложбата „Васил Тодоров /1893-1977/”, посветена на 125 годишнината от рождението на художника. В експозицията са включени 32 живописни произведения, обхващащи живописното му творчество между 1922 и 1975 година. Изложбата е съвместна изява на Художествена галерия – Казанлък, Художествена галерия Стара Загора и наследниците на художника.
2019 – Крави създадоха объркване сред пешеходци и шофьори по един от оживените булеварди в града. Свидетели на необичайната гледка заснеха и разпространиха видеа, в които се виждат крави, които се движат по бул. „Никола Петков“. Това не е първият път, в който чифтокопитните животни обикалят по казанлъшките улици.
2019 – Наши зрители ни изпратиха снимки от кв. „Изток“, на които се виждат коне, които се разхождат по ул. „Капрони“. Не е ясно от къде са дошли еднокопитните животни. Малко по-рано днес крави се разхождаха в близост до пазара в Казанлък.
2020 – По данни на НСИ преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ) в нефинансовия сектор в област Стара Загора към 31.12.2018 г. възлизат на 929.3 млн. евро, което е с 2.6% повече в сравнение с 2017 година. С най-голям размер на преките чуждестранни инвестиции е община Гълъбово – 669.4 млн. евро, следвана от община Стара Загора – 112.6 млн. евро и община Казанлък – 75.5 млн. евро. През 2018 г. най-голяма е стойността на направените преки чуждестранни инвестиции в промишлеността – 939.3 млн. евро, като е регистриран ръст от 2.7% спрямо предходната година.
2020 – Петьо Апостолов посочиха повечето от жителите на село Голямо Дряново за мандат 2019 – 2023. За него гласуваха 108 от общо 169 жители с постоянен и настоящ адрес към днешна дата в селото, дали своя вот за кметски наместник.
2021 – Здравно министерство не планира възстановяване на дейността на изоставената Специализирана болница за белодробни болести в село Радунци, защото тя „не отговаря на регламентираните изисквания за болниците за продължително лечение и рехабилитация, посочени в Закона за лечебните заведения“. Това става ясно от официалния отговор на министерството, публикуван в сайта на парламента. Причината за отговора е официално запитване, входирано на 17.12.2020 г. от народния представител от ПГ„БСП за България“ Георги Гьоков, адресирано до здравния министър проф. д-р Костадин Ангелов, с въпрос: „Какви са възможностите за възстановяване функционирането на бившата Специализирана болница за белодробни болести в село Радунци, за да може да бъде ползвана за лечение на пациенти, пострадали от Covid-19 инфекцията“?От писмото на Гьоков става ясно, че това е 3-ти поред въпрос, който задава относно състоянието и бъдещето на бившата Специализирана белодробна болница.
Последвайте ни и в Телеграм
