Горещниците Наричат се още Горешляци, Блъсъци, Германовци, Чуреци. Това са празници в чест на огъня и за предпазване от огън. Празнуват се в три последователни дни на народния календар. Обикновено Горещниците са на 15, 16 и 17 юли, отредени от източноправославната църква на светите мъченици Кирик и Юлита, Атиноген и Марина, загинали за Христовата вяра. Според житието на св. Марина при мъченията раните й били опалвани с огън. По-рядко тези дни се празнуват от 17 до 19 юли. Така денят на св. Марина присъства и в двата варианта на Горещниците – като първи или трети Горещник се честват в северната, западната и югозападна част на България. В Северна България всеки един от тези дни носи отделно име – Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, а в Южна България – Люта, Чурута (Чюрука) и Опалена Мария. Смятат се за най-горещите дни през годината. Горещниците са свързани със строго спазвани забрани за полска и домашна работа. В тези дни не се ходи на нива и не се жъне, вършее, коси и копае, не се возят снопи и не се впряга кола; не се пере, не се мие, не се меси и пече хляб, не се готви, не се преде, тъче и шие. Нарушаването на тези забрани се смята за причина за пожари и запалване на реколтата, дома и др. Част от забраните насочват пряко към огъня -на Горещник не се пали огън и не се изнася вън от жилището. По народната етимология на названията Чурлига, Чюрука съответните дни се почитат за предпазване от киша. Според народното поверие на третия Горещник (пo-рядко на първия) от небето пада сам нов, божи огън, затова на този ден се извършва обредното подновяване на огъня в огнището. Практиката е свързана с деня на св. Марина, смятана за владетелка на огъня. В района на Странджа, Родопите и междуречието на Струма и Места св. Марина под названието се нарича Висия. Тя се почита като господарка на змиите и лечителка от тяхното ухапване. Този елемент в народния култ към светицата, както и празненството в нейна чест с типичните нощни къпания за здраве се разглеждат като свидетелство за връзка между св. Марина и тракийската Артемида – Бендида. На места (напр. в Софийско) по бремето на Горещниците се гадае за бремето съответно през януари, февруари и март. Вярва се, че който се изкъпе през Горещниците в топли (лековити) няма да боледува. Горещите дни се почитат най-много от онези, които работят с огън – ковачи, калайджии, хлебари. Изброените дни са едни от най-тачените сред българите празници за предпазване от огън.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
