Именици: Спас, Спаска, Спасена, Спасения, Спасимир, Спасимира, Спасуна, Сотир
Спасовден (Възнесение Господне) – 40 (всъщност 39) дни след Великден (винаги четвъртък). Според народните схващания на този ден Господ прибира душите на всички покойници, които е пуснал на свобода сред хората на Велики четвъртък. Затова жените отиват рано сутринта на гробищата, раздават варено жино и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на „оня свят“. Вярва се, че на Спасовден болните могат да се излекуват, ако преспят на поляна, където расте билката росен. Води ги техен близък, който се уважава като „побратим“ или „посестрима“ на болния.
Възнесение Господне.
Четиридесет дни след Великото си възкресение Господ Иисус се явявал многократно на учениците си. Разяснявал им царството Божие, отварял ума им за да разбират Светото писание. Всички се убедили, че Той е възкръснал наистина.
На четиридесетия ден от Възкресението им се явил за последен път. Апостолите по обикновеному били на молитва, в очакване Божието обещание да се изпълни. Както били събрани, Христос се явил сред тях, беседвал и ги извел от града на Елеонската планина (на около два километра от Иерусалим, до Витания, където бе възкресил Лазар). Поразени и разтърсени издъно от Христовото възкресение, някои ученици, които още не разбирали, че царството Божие не е от този земен свят, си помислили, че Христос ги е извел, за да им обяви едно свое земно, израилско царство. Господ назидателно им обяснил, че хората не бива да се ръководят от своите лични, користни сметки и очаквания, а да следват Божия промисъл.
Като се изкачили на планината, Христос вдигнал ръце да ги благослови. Още докато ги благославял, се отделил от земята и, подет от облак, се издигнал към небето при Своя небесен Отец. Не изчезнал веднага от погледа им, а се издигал постепенно, докато станал невидим за погледа им. Апостолите се поклонили на Възнасящия се Господ и не могли да откъснат поглед от чудната гледка.
По думите на св. евангелист Марко, Христос, като се възнесъл на небето, седнал отдясно на Бога. Това нагледно изражение означава равночестност с Бог Отец.
Всред апостолите била и Св. Дева Мария, която, колкото болезнено понесла страданията на Господа на Голгота, толкова сега се възрадвала при съзерцание на Неговата слава.
Празникът на славното Възнесение Господне се отбелязва от църквата още от IV-V век и принадлежи към подвижните църковни празници. С възнесението си Иисус завърши делото на спасението. За всички повярвали в него Спасителят откри небето, за да могат всички да бъдат изкупени и спасени. Затова българският народ му е дал название с дълбок религиозен и богословски смисъл – Спасовден, Денят на Спасителя.
Народната традиция
Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни.
Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата – обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще „сеят“ своята роса над нивите, вече са дошли.
Русаля. Но паралелно с този християнски смисъл, народното вярване приписва на този момент и друга спасителна сила. В нощта срещу Спасовден могат да получат чудодейно изцеление страдащите от незнайната и нелечима “самодивска” или “русалска” болест. Лек за нея е красивото русалско цвете “росен”. То цъфти много кратко време с красиви и благоуханни червени цветове по скришни горски полянки.
Много народни поверия са свързани с митичните девойки самодиви и русалки. През пролетта те се завръщат от своите зимовища накрай света и населват отново поляните и горите, изворите и реките. Така те съжителстват с хората, но остават невидими и тайнствени за тях. Могат и да им помагат, но и да им причиняват беди. Вярва се, че през нощта срещу Спасовден русалки “сеят” роса по нивите, за да станат плодородни. И тази роса има и целебна сила. Затова на сутринта хората излизат и се търкалят в росната трева, за да са здрави през годината.
Казват, че в тази нощ русалките минават да оберат цветчетата на росена, за да се накичат с тях. Това ги развеселява, те стават по-милостиви към хората и ги лекуват. Затова търсещите изцеление отиват вечерта преди Спасовден да пренощуват на поляна с нацъфтял росен.
Разказват се много случаи, в които болни отнесени на ръце до такава поляна, на сутринта стават и тръгват излекувани. Нощуването на росенова поляна е съпроводено с ритуални действия.
Скоро след митичните девойки-русалки се появяват и други, съвсем реални лечители на същата “русалска” или “самодивска” болест. Те са само мъже и се наричат с подобно име – русалии. А седмицата, през която те обхождат селата със своя целебен ритуал, се нарича Русалска неделя. Тя е непосредствено след Спасовден в някои райони, а в други започва от Петдесетница – 50-я ден след Великден. Лечителите-“русалии” са обикновени селски мъже. Но чрез специални посветителни ритуали те придобиват целителски способности само за периода на Русалската неделя. Разбира се, те трябва да притежават и някои лични качества – да са здрави, силни и издръжливи физически, да са виртуозни танцьори на ритуалната ръченица – пъргави и скокливи, да са добросърдечни и честни, да умеят да пазят тайна и да понасят несгоди. Само водачът на русалиите знае целебните билки и заклинания.
Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. Вярва се, че така ще оздравеят.
Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
Следобеда на мегдана се събират всички и се играят „спасовските“ хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.
От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: „Те ти булка, Спасовден!“, с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.
Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като „черешова„. Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши.
Последвайте ни и в Телеграм
