Рождество Богородично е един от най-големите празници на Православната църква. Божият промисъл подготвил постепенно появяването на св. Дева Мария. 8 септември, денят, в който се е родила Света Дева Мария, е един от 12-те най-големи християнски празници, известен в народната традиция като Малка Богородица.
Родителите на Светата дева – праведните Йоаким и Ана, били щедри и милостиви, но бездетни хора от Назарет. Погълнат от скръб, Йоаким отива в пустинята, където прекарва в строг пост и молитва 40 дни. Ана също се моли горещо на Бога да я дари с рожба. Господ Бог чува молбите им. Пред Света Ана се явява ангел, който й казва, че ще роди благословена дъщеря на име Мария, заради която ще бъдат благословени всички земни родове. Света Ана дава обет, че ще обрече детето си на Бога.
Когато малката Мария навършва три години, родителите я завеждат в Йерусалимския храм и така изпълнили обещанието си да предадат своята единствена рожба в служба на Бога. Мария остава да живее в храма, като приема върху себе си дълга да лекува в скръбта им всички самотни и изоставени хора. Напуска земния живот на 64-годишна възраст на 15 август.
На 8 септември православната църква прославя Божията майка като пазителка на християнското семейство и покровителка на родилката и детето. На празника жените носят дарове в църквата – ризи, кърпи, престилки, чорапи, и ги поставят под иконата на Света Богородица, отрупана с цветя. Според народния обичай се вари жито, то най-напред се носи в черквата, за да се опее и благослови, след това се раздава за здраве. В някои райони между Голяма и Малка Богородица се спазва строга забрана – жените не перат, не тъкат, не шият, не месят хляб, за да са здрави децата им.
На Малка Богородица имен ден отбелязват всички момичета с името Мария.
На днешния ден храмов празник имат някои манастири в страната, сред които Роженският, Троянският, Рилският и Врачешкият.
На днешния празник се замесва голяма пита, наречена Богородичен хляб, който се разчупва и се раздава на всички членове на семейството.
Едно от парчетата от питата се оставя за добитъка и се стрива в храната му, а друго се нарича за къщата, за да я пази светицата от злини.
Последвайте ни и в Телеграм
