Ако се задържи меката пролет, реколтата от маслодайна роза през 2022 година се очертава да е добра, прогнозира в интервю за БТА доц. д-р Ганка Баева, директор на Института по розата и етеричномаслените култури в Казанлък. По данни на Института в България има близо 50 000 декара маслодайна роза. Съгласно Закона за розата насаждения от маслодайна роза могат да се създават само от сертифициран посадъчен материал с доказан произход. За такива сортове са признати само „Роза Дамасцена“ и „Роза Алба“, останалите трябва да се изкореняват.
Идеята е да се запази качеството на българското розово масло, което има статут на защитен продукт в Европейския съюз. Близо половината от насажденията с идентифицирани площи от сортовете, определени като българска маслодайна роза, у нас се намират на територията на общините Карлово, Казанлък, Павел баня и Стрелча.
Месец преди обичайния старт на розобера в средата на май, доц. Ганка Баева открои три основни проблема пред розопроизводителите тази година.
Първият от тях е работната ръка. Както всяка година, така и тази се очертава да има сериозен недостиг на розоберачи. Вторият проблем са еднодневните трудови договори, които затрудняват собствениците на розови насаждения, наемащи сезонни работници за прибиране на цвета. И третият проблем е изкупната цена на розовия цвят.
Още през февруари Сдружение „Българска розова долина“ поиска от Министерството на труда и социалната политика сключването на трудови договори да не спира помощите за безработица в срок от 90 дни. Целта е да се облекчат розопроизводителите от административната тежест при сключване на множество еднодневни договори по време на розобера. От сдружението поясняват, че в сектор „Розопроизводство“ прибирането на реколтата обикновено трае между 20 и 45 дни. През това време на едно стопанство може да се наложи да сключи 45 договора с един работник, а броят на наетите е голям. Приемането на предложението ще помогне да се разреши проблемът с недостига на работна ръка и ще облекчи не само розопроизводителите, но и всички земеделци.
Тревожна тенденция е изоставянето на розовите насаждения в цялата страна, както и изкореняването им, констатират от казанлъшкия институт.
През миналата година добивите от розов цвят бяха с 33 на сто по-малко от предходната, а от розов масло – с близо 5 на сто. През 2021 година за килограм розов цвят са се заплащали 1,50 до максимум 1,80 лева, а себестойността на килограм беше 2 лева, посочи директорът на Института. Себестойността на реколта 2022 тепърва ще стане ясна, но цената на изкуствените торове вече е по-висока. Тази година, предвид инфлацията, нормално е да стигне 3 лева, прогнозира пред БТА доц. д-р Ганка Баева.
Последвайте ни и в Телеграм
