Деян Енев за Румен Денев: Има безспорно място в съвременната българска поезия

Ds olil

Първият роман на казанлъшкия поет Румен Денев – „Бреговете на Бохемия“, излезе от печат в края на миналата година. Той е дебютен опит за поета в този жанр. Заглавието е заигравка с литературна грешка на Шекспир, обяснява Румен, тъй като географски чешката област Бохемия няма брегове. 

Романът е дело на издателство „Аквариус“, художник е Дамян Дамянов, а редактор Деян Енев.

Ето какво казва за Румен и за романа му известният писател:

„Румен Денев, който има свое безспорно място в съвременната българска поезия, прави дебют като романист с книгата си „Бреговете на Бохемия“.

Историческият фон, на който се развива действието е военният преврат от 19 май 1934 година, в чийто кръговрат е въвлечен главният герой – уволненият поручик Петър Мержинов. Той бива привлечен в края на 1933 година към организаторите на предстоящия заговор и започва съвместна работа с Петко Пенчев, бъдещия директор на Дирекцията на обществената обнова – пропагандната централа на новата власт.

„Бреговете на Бохемия“ като литературен жанр е шпионски роман. Основната идея е, че войната не идва за човека отвън, а е негова вътрешна същност, която излиза навън от него и определя човешката история.

Художествени достойнства на романа са стегнатият изказ, напрегнатият сюжет, умелото движение на интригата и поддържане на обща картина на събитията, която следва основната идея. Романът е написан по законите на своя литературен жанр, като историческия контекст не е в негова тежест. „

РУМЕН ДЕНЕВ е роден през 1958 година в град Казанлък. Завършва Математическата гимназия в родния си град. Завършил е българска филология в Пловдивския университет.

Поради успешните си поетически изяви получава препоръка от Съюза на българските писатели за специализация и продължава обучението си в Литературния институт „Максим Горки“ в Москва, където участва в семинара по поезия с творчески ръководител Лев Ошанин.

Следва и магистратура „Библиотечно-информационни технологии“ в Софийския университет (2018–2020). Член е на редакционния съвет на списанието за литература и изкуство „Кула“ в Казанлък (1990–2013) и негов главен редактор (от 2017). Работи в Общинска библиотека „Искра“ в Казанлък. Член е на СБП (от 2007). Действителен член на Българския П.Е.Н. център (от 2016).

Автор е на сборниците със стихотворения и поеми: „Животът на дъжда”(1986), „Вечният мир” (1990), „Последно”(1999), „Звукописи”(2001), „Стихотворения”(2005), „Посоки на погледа”(2006), „Люлка на вселената”(2011), „Подражание на псалтира” (2014) и „Математическа поема”(2016). Издал е есеистичните книги „Град България”(2012), „Назад към човечеството” (2014) и „Белият гарван” (2018), а също така и изследването „Вокалното стихосложение” (2019).

Носител е на Националната награда за поетически дебют „Южна пролет“ (1987), Националната награда за патриотична поезия „Иван Невянин“ (2014). През 2020 получава съпътстваща награда на конкурса Христо Фотев (Бургас) за книгата „Вокалното стихосложение“.

Последвайте ни и в Телеграм

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *