Ако партийните листи в България бяха футболни отбори, щяха да приличат на ЦСКА, „Левски” и „Лудогорец”. Пълно с тъмнокожи чужденци, само тук там някое родно българско лице, колкото да не забравим белия цвят.
Пословично е българското коленичене пред чужденците, едва ли има друг народ, който толкова да не признава собствените си чада. Същото е и с партийните листи. Без значение на коя партия. Хора, дали живота, здравето си, спокойствието, понесли негативите на собствената си партия на национално ниво, без изобщо да са виновни за това, често остават на резервната скамейка, без дори да са допуснати в надпреварата за депутатските листи. Или ги слагат на такива безнадеждни места, че то е същото, като да те пуснат да играеш в последната минута и да искат да отбележиш гол. При условие, че останалите ти съотборници са пропилели първите 89.
Запазва се старият български принцип да се спускат парашутисти в листите от централите в София. Бих нарекъл усилията на партийните ръководства за демократизиране „псевдолисти”.
Ето и няколко примера.
Има само един русенец има в партийните листи за Русе. В най-новата ни история избирателите в Русе изпратиха към депутатските банки знакови фигури, които имаха своето бляскаво бъдеще след вота. Такива са Сергей Станишев, Меглена Кунева, Даниел Вълчев, Ивайло Калфин, Меглена Плугчиева, Емел Етем, Стефан Софиянски. Партийните централи отново си подредиха листите с кандидати както те са преценили. В Русе например, за водач има един единствен русенец, когото хората добре познават и това е патриотът Искрен Веселинов.
Радан Кънев отиде там и заяви: „Идваме, за да получим инструкции от русенската организация как да изглежда листата тук и кой да я води. Не идваме с предварително решение.” После стана ясно, че от партията са си избрали Борис Станимиров, чието име тъмносините в Русе още бъркат.
Спускането на водачи от централите не е нещо ново, затова от години тамошните журналисти се бъзикат с парашутистите, задавайки им един и същ въпрос – знаете ли как се казва главната улица на Русе.
ГЕРБ, БСП и ДПС са с външни водачи на листи и в Търговище. Местните структури веднага скочиха с обвинение, че им се спускат готови имена за листите отгоре, а не се съобразяват с техните решения.
Партиите обаче не осъзнават, че част от ходовете им могат да бъдат възприети като грешни, тъй като хората се бунтуват срещу елитите. Във Фейсбук вече взеха на подбив някои от новите лица в листите.
Оказа се, че дори София не е застрахована от подобни скандали.
Часове след като НС на БСП прие предложените от ръководството на партията водачи на листите за вота – ръководството и членове на Младежкото обединение в БСП – София област излязоха с декларация срещу „изненадващата номинация на тотално неизвестния” Иван Ченчев. Младежите от БСП твърдят, че „г-н Ченчев нито е разпознаваемо в национален план лице, нито в областта. Години назад сме били постоянна опозиция на така нареченото “статукво” в БСП. Не само, че не го познаваме, но от медиите научихме неговото първо име. Водачът не трябва да пристига с парашут, той израства измежду околните. Мислехме си, че с “парашутистите” трябваше да сме приключили, за да покажем новото си лице. Има достатъчно млади,качествени и разпознаваеми лица в областта, които заслужават подкрепата на социалистите в областта. Ние стоим до тях. С тях вървим напред. Не с измислени герои.”
Трябва да отчетем обаче и опитите на Столетницата да заложи на известни и уважавани популярни лица. Изненадващо журналистите Елена Йончева и Тома Томов бяха обсъждани до късно в петък вечерта на заседание на Изпълнителното бюро. Двамата застават начело на листи в региони, в които социалистическата партия изпитва трудности, тъй като местните структури са разделени. В Пловдив спрягания за водач Георги Гергов отстъпи, за сметка на политолога Иво Христов.
Може би партиите се опитват да повторят ефекта с Румен Радев от президентските избори, но има риск да се получи бумерангов ефект. Чрез привличането на популярни лица в листите си партиите се опитват да „разтворят ветрилото” от избиратели, но рискуват да отблъснат редовните си избиратели. В същото време лидерите на младежките организации са натикани на унизителни места в листите. Все пак не сме 2000 година, а 2017-а и тези трикове вече не минават толкова лесно.
В тази кампания социално-икономическите обещания валят като пороен дъжд. Хората обаче си дават сметка, че партиите може би не са искрени. Защото какво им пречеше да направят това, което предлагат сега, още преди година-две.
Чрез привличането на популярни лица в листите си партиите се опитват да „разтворят ветрилото“ от избиратели, но рискуват да отблъснат редовните си избиратели. Анкетираните хора обаче са категорични, че предпочитат народният им представител да е от града, за да милее за проблемите му.
Моите уважения към Йончева, Томов и Христов, но трябва да си кажем, че интелектуалците нямат място в политиката. Политиката е поле, в което интелектуалците трябва да критикуват.
Никой не вярва на журналисти, които изведнъж се превръщат в нечии PR-и. Все едно прокурорът да си смени мястото в хода на делото и да вземе да адвокатства на обвиняемия.
Иван Стоянов
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
