ТРУДОВИЯТ ПРАЗНИК:
Това е празник без декрети и условности. Празник на разума, мъдростта и справедливостта. Дни като този нямат давност. Те са вечни, защото ни напомнят кой е истинският стопанин на тази земя. Обратното е немислимо, защото гласът на Майстора – „…вий творци сте на благата“, има неоспоримо право на живот и звучи до днес в съзвучие с непобедимата работническа солидарност.
Времето на отричането няма бъдеще. Над стогодишният младолик празник продължава да събира хората по света, за да се преклонят пред великата сила на човешкия труд.
Историята:
„Арсенал“ – 1946 г.
За първи път работниците на фирмата участват в първомайска манифестация през 1946 г. До 1990 г. организираните от профсъюзите манифестации, както в предприятията в цялата страна, така и в казанлъшката оръжейница, се предшестват от трудови съревнования в производствените звена – между работниците, бригадите и цеховете. Отчитат се резултатите, награждават се първенците, организират се поздравителни концерти, портретите на изявилите се в трудовата надпревара се поставят в алеята на трудовата слава.
Най-добрите и талантливи работници и специалисти получават и държавни отличия – ордени и звания. С най-високото отличие „Герой на социалистическия труд“ са удостоени Георги Бонев и Радко Парашкевов, леярът Вълчо Краевски, инженерите Иван Иванов и Иван Григоров, технологът Марин Александров.
Казанлък – 1893 г.
За първи път в град Казанлък Първи май е честван през 1893 г. – със слова, с манифестация с развято червено знаме из улиците на града и с празненство в „Кайнарджа“, където реч произнася Георги Кирков.
По късно Димитър Благоев отбелязва: „Най-хубаво се отпразнува Първи май в оня кът на България, който самата природа е избрала за място на най-бляскавото възраждане на своите сили, или в долината на розите, в нейния център – Казанлък“.
Зародилото се фабрично работничество в началото на 90-те години на 19-ти век, наброяващо около 250 души, работещи в тъкачна, спиртна и две тютюневи фабрики, продължава традицията и през следващите години. През 1894 г. в салона на читалище „Искра“ вечерта преди празника се произнасят речи и четат статии от руски и френски списания. През декември същата година е основан работническият клуб „Дружба“ – едно от първите просветни средища в страната с лектори Георги Кирков, Константин Бозвелиев, Никола Габр?вски, Евтим Дабев и други.
България – 1890 г.
Когато в Чикаго през 1886 г. се разразяват първите класови стълкновения, в България вече са възникнали първите работнически дружества.
Първи опити за честване на Първи май у нас се правят през 1890 г. от печатарските работници от Топографското дружество. В градовете София, Сливен, Видин, Габрово и на други места също се правят опити за отбелязване на работническия празник. Казанлък е сред първите български градове, организирали първомайски чествания.
Истински масови прояви за организирано честване на Деня на труда в България започват през 1893 година.
През 1939 г. Първи май е обявен за официален празник, а от 1945 г. празникът започва да се чества ежегодно.
Светът – 1890 г.
През 1889 г. учредителният конгрес на Втория интернационал, проведен в Париж, призовава за международни демонстрации в знак на солидарност към протестите в Чикаго. Конгресът взема решение 1-ви май да се празнува всяка година като празник на бойното единство на работниците от цял свят, като ден на международната солидарност на трудещите се.
Сред участниците в конгреса са Август Бебел, Клара Цеткин, Пол Лафарг, Георгий Плеханов, българинът Никола Габр?вски. Представителите на европейската и американската социалдемокрация се обявяват за намален работен ден, за ограничаване на детския труд и въвеждане на трудово законодателство.
В света за първи път като международен празник Първи май се отбелязва през 1890 г. в Австро-Унгария, Белгия, Германия, Дания, Испания, Италия, САЩ, Норвегия, Франция и Швеция. Първи опит за честване се прави и в България.
Началото – 1886 г.
Хубав, топъл слънчев ден в Чикаго – 1-ви май 1886 г. Било събота, работен ден. Сто хиляди работници, празнично облечени, излизат със семействата си на Мичиган авеню. Това било знак, че демонстрацията е мирна, а исканията жизненонеобходими: осемчасов работен ден и по-добри условия на труд.
В страничните улици чакат полицейските отряди, другата сила на чикагските индустриалци.
Парадът започва. Колоните изглеждат безкрайни. Манифестират членовете на „Рицарите на труда“ на Американската федерация на труда; манифестират чехи, германци, евреи, поляци, руси, ирландци, негри… Има католици, протестанти, анархисти, републиканци, комунисти, демократи, социалисти, индивидуалисти, обикновени хора – всички слети в едно неделимо цяло.
На 3-ти май манифестацията е повторена, защото исканията за 8-часов работен ден не са удовлетворени. Тя е три пъти по-голяма. Този път полицията не чака, стреля по всички посоки. Мирната демонстрация е окъпана в кръв: 4-ма убити, 52-ма ранени, 7 смъртни присъди на водачите на работниците, масови уволнения на стачници и манифестанти, полицейски арести и преследвания.
125 години оттогава…
Днес.
След 1989 г. Денят на труда и международната работническа солидарност е един от официалните празници на България, без държавната власт да се ангажира с организирането на масови прояви.
Днес Първи май се чества като ден на труда и е официален празник в редица държави, между които Германия, Австрия, Мексико, Тайланд, Русия и др. В някои страни празникът се чества неофициално.
Официално или не, на тази дата в света се честват обществените и икономически постижения на работническото движение. Под различни форми се организират тържества в чест на празника на труда, превърнал се в символ на неудържимия устрем на човешкия дух към творческо съзидание, към свобода, социална защита и равенство.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
