В народната традиция празникът е Бабинден – български празник в чест на бабата акушерка, на жените, които помагали при раждане. Свързан е свързан със семейните обичаи. Откъде този празник води началото си?
Някога египетският цар наредил да се убива всяко новородено еврейско момче. Макар че ги грозяло тежко наказание, бабите акушерки отказвали да изпълнят заповедта, тъй като имали милостиви сърца и се страхували от Бога. Народът съхранил обич и благодарност към тези жени, които спасили родовете им.
Още преди изгрев слънце майките с деца от една до тригодишна възраст отиват на чешмата да налеят прясна вода. В котлето с водата пускат стрък босилек или здравец. Вземат калъп сапун и една нова кърпа и се отправят към дома на бабата да й „полеят“. Поливат на бабата да се измие и я даряват на дясното рамо с риза, престилка, кърпа, чорапи. Често при поливането бабата хвърля с шепите си вода нагоре и подскача три пъти, като изрича: „Да рипкат децата и да станат бели и червени! Колкото капки, толкоз берекет и здраве!“
Къпането на малките деца от бабата (народната акушерка) се съпровожда се с благословии, намазване на децата с мед и м?сло, даряване на бабата с вълна и обредни кравайчета. Обичаите се правят за здраве.
На обед е угощението на младите булки в дома на бабата. Участват всички млади булки, на които бабата е бабувала (чиито деца е израждала) през годината. Носят хляб, баница, печена кокошка и вино.
Къпането на бабата като обичай е разпространено само в отделни селища в България. Извършва се след угощението. Жените откарват бабата на колесарка на реката или кладенеца, където става обредното изкъпване. Всички са накичени с върви, с червени чушки и къдели вълна. Пеят обредни песни. На празника не се допускат мъже. На случайно срещнат мъж се подхвърлят закачки. Празнува се също и за омилостивяване на болестта бабици, която напада главно децата.
От 1951 година 21 януари е обявен за ден на родилната помощ и на акушерките и гинеколозите. По нов стил Бабинден е на 8-ми януари.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram