В този ден отправяме благодарност към делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности на нацията и нейния морал.
В освободена от турско робство България, както интелигенцията, така и целият народ съзнават подвига на възрожденските писатели и революционери, създали атмосферата и довели българския дух до решимостта да поведе борба за държавен суверенитет. Много градове тогава отдават заслужената признателност към народните будители, кръщавайки на тяхно име улици, читалища и училища.
Сред най-популярните български народни будители са Свети Паисий Хилендарски, Иван Вазов, Григорий Цамблак, Константин Костенечки, Владислав Граматик, Матей Граматик, Свети Иван Рилски, Неофит Бозвели, братята Димитър и Константин Миладинови, Георги Стойков Раковски, Васил Левски, Христо Ботев, Иван Вазов, Стефан Караджа, Хаджи Димитър, Любен Каравелов, Добри Чинтулов и още стотици радетели за народна свяст и българско самосъзнание.
За първи път Денят на народните будители се чества през 1909 г. в Пловдив, а през 1922 г. министърът на народното просвещение Стоян Омарчевски внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис Трети денят е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи.
От 1945 година празникът е отменен. След дълго прекъсване през 1992 г. традицията на празника е възобновена. Първи ноември официално е обявен за Ден на народните будители и за неприсъствен ден за всички учебни заведения в страната.
Идеята за възстановяването на празника е на нашия съгражданин Петър Константинов – писател и общественик, инициатор и председател на общонародното движение „Мати Болгария“, Почетен гражданин на град Казанлък от 2009 г.
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
