Повече от месец тази красива, изящна творба, наречена „Голо тяло“ на талантливия шипченски скулптор Христо Песев, изглежда така.
Така посреща гостите на два културни нашенски института.
С изрисуван от някой със странно чувство за естетика местен човек /гамен/,решил да опростачи до безвкусен натурализъм изработената от бял мрамор женска фигура.
При това „дорисувал“ в черно.
Оставям настрана този груб акт на още по – груб очевидно човек, с неразбираемо и пошло чувство за естетика или хумор.
Приматите в живота ни на два крака не са малко и за беда често имаме челни сблъсъци с тях.
Това е единият проблем. Проблем на растежа, променените ценности, изкривеното ни разбиране за свобода, културата, манталитета, възпитанието.
И всичко това се възпитава и отглежда.
Има обаче и друг, още по- голям проблем. И той боде очи. Вади очи.
И това е липсата на каквато и да е реакция вече толкова време от страна на хората с отношение към изкуството и културата в градеца ни К.
Вярно, преди време все пак някой се сети, че тази красива творба, дарена на Галерията от отишлия си преди 23 години от живота шипченец Христо Песев, все пак бе извадена от храсталаците и сред боклуците,в които тънеше в ъгъла на сградата, почистена и поставена на подобаващо място- на входа на Градската художествена галерия.
Вярно е и че когато преди няколко месеца, фигурата бе обругана по този просташки начин, от Управата Галерията витиевато и доста обясниха за гражданството в нарочно съобщение, че нещо си е станало с тази творба и те по тази причина я опаковат в нещо в стил „ала си Криско“, ама твърде безвкусно.
Сиреч, в найлон и канап. И ни съобщиха, че се налага някаква голяма поправка на фигурата.
Като лаик в изкуството и културата си помислих, че са я счупили.
Така тази красива фигура изкара студените есенни и зимни месеци.
Завита в найлон.
После вятърът опърпа найлона, той взе да се вее като старо знаме, тук-там се подаваше я бял крак от фигурата, я нещо друго.
И понеже зимата не беше люта, а в училище са ни учили, че хормоните завират като запролети, та по тази явно причина на някой не са му издържали хормоните една вечер и той просто дръпнал найлона.
От зачулената творба на Христо Песев.
И така лъснаха .. срамотиите, както би казала баба от село.
На фигурата. „Творческите“ срамотии.
И много очебийно и очевадно- нашите. Срамотии.
На фона високоговорителите за новите поредни амбиции в изкуството, за създаването на нови пътеки и партньорства пак там, за предстоящо откриване на направо нови музеи на втрещяващи местни локации, с нови щатове и още куп непознати чудеса тук, някак тази непочистена натурална вулгарност върху изящната творба още повече крещи със срамотите си.
Нашите
И боде очи.
И стъписва БГ гражданството от тъдява и чужденците.
Толкова ли пък не се намери културтрегер и културчиновник от тези две институции, дето да види и да поиска от шефа си да вземат мерки?
И да не се скверни така творбата на Песев?
Дарената творба.
А и самите шефове на тези две културни институции- Галерия и Музей през комините ли влизат, та не са видели?
А и толкова ли е сложна боята по голото тяло от бял мрамор, та да не може да се почисти?
И толкова ли няма човек, който да знае с какво и как да се почисти?
И толкова ли са слепи началниците на тези културни началници, та да ги накарат да вземат мерки?
Идат празници скоро.
Чудомирови, Розови, Лавандулови. Цяла арт фабрика се създава.
Пак ли така, поругана ще посреща гости от тъдява и далеч тази красива нашенска мома, създадена с много любов от Христо Песев. От Шипка.
И дарена на Казанлък и неговата Градска Галерия.
Най- сетне, вземете, почистете тази красота! Ставаме за срам!
Не само пред шипкалии.
А и Христо Песев гледа и плаче от небето, господа арт и културни!
Нищо лично: ДБ
*
Христо Песев е роден в Шипка през 1923 година. Работи в областта на малката декоративна пластика и монументалната скулптурна композиция. Той е дарил 108 творби, които се намират във фонда на казанлъшката Галерия. Негови са творбите: многофигурната сцена на орелефа „Ястребино“, „Майстора“, скулптурата на Калифер Войвода в Калофер, „Момиче носи вода“, както и покамерна кавалетна скулптура, част от която – „Майчинство“ и „Първа рожба“.
През 1946 г. Христо Песев се явява на конкурс и започва да учи в Художествената академия, където израства като творец. Иван Ненов му е учител по рисуване, а Любомир Далчев по скулптура. Негов преподавател е и професор Иван ЛазаровДипломната си работа защитава при Иван Фунев. Темата е „Опълченците на Шипка“, композиция от две фигури – опълченец и руски воин. Това за шипченеца, чийто роден дом е на триста крачки от храм-паметника с позлатените кубета, е нов шанс да се изяви като завършен творец. Скулптурата му и днес е във Военноисторическия музей в София.
Когато завършва академията, Христо Песев няма време и възможност да се изживява като свободен артист, да бохемства и да се радва на безгрижен живот. Не само че няма доходи, но и възпитанието, и насоката на изграждането му като личност са други. Веднага започва работа като учител. Преподава декорация и скулптура, оформя млади бъдещи художници и труженици в художествените занаяти.
Последвайте ни и в Телеграм
