По инициатива на ЮНЕСКО, от 1994 г, на 5 октомври се отбелязва Международният ден на учителя. Идеята за празника се заражда през 1966 г., когато в Париж се провежда междуправителствена конференция, на която е подписан документът „Препоръки, засягащи статута на учителя“.
Международният ден на учителя е още един повод за търсене на отговори по глобални въпроси, свързани с мисията на учителската професия.
Още от далечни времена, учителят винаги е заемал важно място в обществото. Именно, защото без хора, които да образоват, едно общество не би могло да съществува. По време на Възраждането в България учителите са сред пионерите, поставили основите за възстановяването на националното ни самосъзнание. Едни от най-великите наши исторически личности са били и учители – Неофит Рилски, Петър Берон, Христо Ботев, Иван Вазов, Добри Чинтулов, Йордан Йовков, братя Миладинови.
Всеки от нас помни своя първи учебен ден и своя първи учител. Всеки от нас има учител, който е оказал важна роля в живота му, защото освен знанията, той му е дал и цялата си любов, научил го е да мисли самостоятелно, да търси и намира отговори, да се съмнява, да анализира, да прави разлика между добро и зло.
Основните фактори, които определят качеството на образованието са: добро заплащане; добро обучение; възможности за професионално и кариерно развитие; висока конкуренция за обучение и работни места; престиж на професията. Какво се случва в България? През последните десетилетия държавата и обществото рушат авторитета на учителя и принизяват професията му. Свидетели сме на дръзко, невъзпитано и агресивно поведение на част от учениците към техните учители. Защо, не е вродено, нали? Защото училището отразява това, което се случва в държавата – липса на ценности, бездушие, арогантност, корупция. Вече сме общество, в което образованието е престанало да бъде ценност и приоритет.
Разходите, които прави държавата за образованието в България през 1900 г. са такива, че България заема 15 място в света, изпреварвайки всички балкански и редица други държави. Тази година, макар отново да е обявено за приоритет, за образование се отделят едва 3,6% от БВП, като средно за Европейския съюз, според Евростат, този процент е 5,3%. Въпреки че вече са направени първите стъпки за повишаване на възнагражденията на учителите, учителите в България все още са с едни от най-ниските доходи в Европа. Разбираемо е, при ниските заплати на учителите, съответно и техните пенсии са на най-ниското стъпало. Ако през 1896 г., малко след Освобождението, минималната учителска пенсия е 219 лв., то след повече от век през 2016 г. средната учителска пенсия е 270 лв. Днес тази учителска пенсия е далеч под прага на физическото оцеляване и поредното доказателство- какво е общественото признание и авторитетът на българския учител в съвременна България.
Педагогиката, като специалност, продължава да бъде с най-нисък приемен бал в университетите и това има своите последствия. Често квалификацията не е съобразена с желанието на учителите, а с определени икономически интереси на частни обучителни институции. Ограничени са възможностите за творчески подход на учителя и поради претовареното учебно съдържание, и заради идеологически осакатените учебни програми.
През 2016 г. влезе в сила новият Закон за предучилищното и училищното образование и постави на изпитание учителите и ръководителите на образователни институции. Държавни образователни стандарти написани, коригирани, отменяни и дописвани, утвърдиха образователната система, в която за съжаление: не ученикът, не учителят, а документацията е най-важна. Система, която ограничи правата на учителя в класната стая и му забрани да отстранява ученици от час, позволи на учениците от първи, втори, трети и четвърти клас да преминават в следващия клас без дори да са постигнали необходимия образователен минимум и дори – без да са грамотни. Система, в която бройката на учениците е движеща сила, а понякога оцеляването на едно училище зависи от няколко ученика. Система, която превърна учителя в чиновник, който прекарва по-голяма част от времето си в писане на справки и представяне на понякога ненужна информация.
Съвсем логично е тогава, че последните данни на Евростат за България показват, че тя е сред държавите от Европейския съюз, в които проблемът със застаряването на учителите и феминизацията на учителската професия е най-остър. Страната ни е на второ място в Европейския съюз и по застаряване на учителите – около 48% от учителите в България са на възраст над 50 г., а младите учители до 35 г. около 13%.
Като резултат – често учителят е без самочувствие, все по-малко са тези, които искат да станат учители и да приемат професията като призвание. Но в България има повече от 90 000 учители! Това са хората, които ежедневно са оценявани и контролирани от най-критичната и взискателна аудитория-децата и учениците. Изискванията към учителя са огромни. Той трябва перфектно да познава материята, която преподава, да провокира интереса и да задържи вниманието, да има силно зрение, бързи реакции, да бъде добър психолог, оратор, артист, да притежава завидно самообладание, да има чувство за хумор, да знае как да действа в извънредни ситуации, за да опази живота и здравето на учениците, като истински учител да намира подход към всяко дете, да му помага да разкрие таланта си и най-добрите си качества.
Затова със загриженост и мисъл за бъдещето, БСП предложи един надпартиен, отворен проект, който има за цел да представи конкретни решения по стратегически за страната ни въпроси и най-вече в сферата на образованието- „Визия за България“. Предлагаме образованието да е държавен приоритет и обект на изключителен контрол от държавата. Да създадем достъпно и съвременно училище, мотивирани и мислещи ученици и тук отново на ход е учителят– „учителят на бъдещето“. БСП предлага утвърждаване на учителската професия като регулирана професия с висока обществена значимост, поставена под контрола и закрила на държавата. Предвиждаме не по-малко от 100 часа годишно за следдипломна квалификация на учителите, периодичен платен отпуск за квалификация, стимули за високата квалификация. Предлагаме оптимизирана информационна система за прекратяване на безкрайната бумащина в училище. Ще отстояваме заплащане на учителския труд над средната работна заплата и стимулиране на добрите резултати, творчеството и работата при трудни условия. Възпитанието и националните ценности да залегнат дълбоко в образователния процес. Целта: професията учител да получи обществено признание и уважение, а учителят да се чувства свободен да реализира идеите си, за да я има България! С любовта и търпението, с които той води за ръка бъдещето на България, българският учител продължава да бъде будителят на нашето време – най-борбеният, най-вдъхновеният, най-ревностният пазител на българските национални ценности и свобода!
Уважаеми учители,
Вие сте щастливи с любовта на учениците си! Бъдете здрави, все така всеотдайни и отстоявайте себе си! Честит празник!
Поклон пред труда Ви!
Благодарим Ви!
Последвайте PRESSTV вече и в Telegram
