Мислех да мълча. Напоследък думите нямат стойност.
Никаква.
Провокира ме случка от Навечерието. Новини. На този Десети.
Стоящ на цели 29 години време от онзи Десети.
И от по-онзи Девети.
Те някак си си приличат.
29 години .. или пък 75..
Все не стигат.
Макар да са Нищо време за историята .
И половината живот почти – за живота ни. Или целият. За други.
И цяла епоха за една държава.
В навечерието на този Десети замръкнахме с благата вест, че Съдът в Републиката ни оправдал Алексей Петров.
Алексей Петров.
Невинен.
В Регистъра, дето ни направиха с него за срам в света, си дали бонуси. Невинно. Яки. За невинно добре несвършена работа.
За някои и сега Петилетките са просто два месеца.
На онзи Десети, и в навечерието на купища последващи безлични Десети, съм запомнила ужаса в очите . Моите .
И на моите връстници. И на родителите ни. И на връстниците на родителите ни.
Ужас, в усещането за безпътица с хоризонт.
Хоризонти.
Когато нямаш криле, хоризонтът убива.
Когато си роден без криле, или с илюзорни такива, хоризонтът също убива.
Особено, ако и и три десетилетия никой не те учи как да си ги създадеш.
Крилете.
И хоризонтите.
Или просто ти цапат нещо по листа и ти викат: хвърчи!
Куцо не се лети.
Камо ли цяла държава.
Странна безпътица с хоризонти.
Потънала в крясъци. От време на време – площадни.
Крясъците не летят.
Само настървяват.
И малкото понечили да пробват да подскочат… се разбягват..
Само шум в Системата не променя Статуквото.
Тогава времето не ни пощади. Ноемврийски.
Сега е обратното.
Куп хоризонти, удавени в Безпътица. На три генерации. Вече.
И много АЗ. Окуцяло.
Което му се лети, но дори не прави опит да си отгледа криле.
Куп хоризонти, удавени в безпътица.. И ялови криле.
Затова не ни се получава с летенето.
И с хоризонтите.
И с пътищата.
Потрисащо е връстници на онзи Десети и тинейджърите от същия, да глупеят граждански.
Когато искаш да промениш хоризонта пред теб, и да смениш небето, трябва да знаеш как се карат самолети. Или поне да не те е страх от високото.
Викаме, крещим, искаме, събираме се, подписваме се, настояваме ….. и?
Потрисащо е нивото на гражданската ни неграмотност. И мишеловуване.
Затова ни шибат като стадо.
И ни разпиляват на касти.
Бият ни поединично или групово.
В клубове по интереси.
Обезкостяват ни с разкош.
29 години след онзи Десети, сме граждани основно на хартия .. И рая на тепсия.
А раята произвежда рая .. с костюм.
По света красят за Коледа.
Ние кичим трошките си с плакати.
И се стягаме за нова революция. По Фейсбук.
Другата ще почака.
Още повече, че вече сега никой няма цървули.
Всеки нещо си там..
Мазите са пълни, обрахме и гроздето.
Мръвки под път и над път.
„Откраднат живот“.. върви..
Продължението…
И снимали и нови епизоди.
Само фойерверки още не сме заредили.
Малък фитил ни трябва.
И .. ега ти Зарята ..
Блажени са вярващите!
Времето е наше!
Ако обичате, без смешки..
Не чуват Първане, не чуват!!
Автор: Деляна Бобева
Последвайте ни и в Телеграм
