„Нямам друг дом, освен читалището”, от неговата уста това признание не звучеше лицемерно. Напротив. Който го познаваше, не се съмняваше в искреността му, защото бай Георги прекара почти половин век в ателието си в НЧ „Искра”, създавайки декори и костюми за десетки спектакли. От 50-те години на ХХ век до 1998 г., когато му прилошава точно в ателието, а след няколко дни си заминава от света.
На улицата изглеждаше вглъбен и неразговорлив, но в бохемското му читалищно ателие винаги бяха добре дошли творци, с които понякога до сред нощ, прекарваха часове в раздумка и веселяшки емоции. Разказват се и до днес чутовни истории за творчески спорове, пак в ателието му, с участието на Стефан Гецов, Чудомир, Видин Даскалов и други от арт гилдията на Казанлък, завършващи с някакво за времето си ноу-хау, което несъмнено се проявявало на сцената пред публиката.
Георги Емануилов е ученик на акад.Дечко Узунов. Автор е на сценографията на „Дон Паскуале”, „Хубавата Елена”, „Синият Дунав”, „хан Аспарух”, „Скокливата принцеса” и много други. Негови са декорите на почти всички постановки, играни на читалищната сцена в новата му история до 1998 г.
Първата му и единствена изложба на сценографски проекти е през 1980г.
Бай Георги имаше слабост и към портретите. И до днес негов автопортрет със строго, но благо изражение е изложен в читалище „Искра”.
Днес се навършват 95 години от рождението му.
На снимките: Сценографски проекти на Георги Емануилов
Последвайте ни и в Телеграм
