Разностранният талант Данаил Аврамов се ражда в Казанлък преди 107 години
Казанлък e първият български професионален лютиерски център, където майсторите са вече организирани и с течение на времето ще развият и усъвършенстват своето изкуство. До 1930 г. Димитър Георгиев е главен майстор на фабриката „Кремона”
С неговата дейност е свързано оформянето на редица даровити български цигулкостроители като Данаил Аврамов, първият извънстоличен лютиер, носител на награди от различни конкурси за из-
работка на струнни музикални инструменти.
Данаил Аврамов е представител на т. нар. второ поколение български лютиери.
Според мнението на специалистите, техните инструменти вече са на много високо професионално равнище – както в техническо отно-
шение (размери, модели, изчисления, изработка, лакировка), така и със своите звуково-темброви качества.
Данаил Аврамов е роден на 20 август 1907 г. в Казанлък. Баща му Аврам Данаилов е майстор каменоделец, преселник от Македония. Чичовците
му Илия и Димитър Данаилови са резбари от прочутата Дебърска школа. Неслучайно в годините
на своята творческа зрелост Данаил Аврамов създава музикални инструменти, които наред с високите си звуково-темброви качества
се отличават и с изящния си външен вид. Някои от тях са със сложни интарзии, в тях са инкрустирани различни орнаменти, изобразяващи рози, детелини, птици, архитектурни обекти, монограми и пр.
Да се постигне това, без да се намалят тембровите качества на инструментите, е изключително трудна и сложна задача за лютиера. Но успял да се справи и с това предизвикателство, Аврамов създава
редица музикални инструменти, които се превръщат в шедьоври едновременно и на изобразителното, и на лютиерското изкуство.
Не случайно негов инструмент (китара) получава Първа награда.
В желанието си да свири на цигулка, още десетгодишен той си изработва инструмент. През
гимназиалните си години обогатява този опит като изработва различни струнни музикални инструменти. Възползва се от съветите,
наставленията и поръчките за изработване на отделни детайли за нуждите на Димитър Георгиев. От най-ранна възраст Данаил Аврамов има още едно голямо желание – мечтае да се занимава и със самолетостроене. Седем години от своя живот посвещава на тази дейност. В казанлъшката самолетна фабрика “Капрони” взема участие в изработката на българските самолети тип “Чучулига”, “Гибла” и “КБ 24”.
Данаил Аврамов е още и талантлив художник, предимно пейзажист. Участвал е в 28 общи художествени изложби на регионално
и национално равнище, в които често е награждаван и отличаван.
Приживе е уредил осем самостоятелни художествени изложби, а посмъртно негови творби са представени в две юбилейни експозиции през 1997 и 2007 г.
Отзиви за негови творби и техни репродукции са публикувани в регионални и столични издания
Негови картини се съхраняват във фонда на Художествената галерия в Ка-
занлък и в Галерията в Русе, както и в редица частни колекции.
Данаил Аврамов е и дългогодишен участник в театралния колектив на НЧ “Искра”, за което също е награждаван, а в младите си години (в далечната 1926 г.) е сред основоположниците на ски спорта в родния си град.
Справка в архивните документи на Данаил Аврамов показва, че той е бил член на най-малко десет художествено-творчески и професионални организации, сред които Съюза на българските му-
зикални и танцови дейци , на българските лютиери. Инструментите, изработени от Данаил Аврамов, доказват своите качества на музикалния пазар в редица държави от Европа и извън нашия континент. Интересен е фактът, че негови инстру-
менти са предпочетени от музиканти в такива страни, които имат утвърдени лютиерски школи с продължителна история и традиции като Италия, Русия, Германия. Освен в тези държави произведения на неговото лютиерско изкуство са намирали добър прием в Швеция, Турция, Израел и Австралия. В десетилетията след 1944 г. търговските контакти по частен път с държавите от т. нар. “второ
направление” се сблъскват с редица административни затруднения.
Затова и Аврамов е сред малцината български майстори на музикални инструменти от онова време, за които се намират публикувани сведения, че са реализирали своята продукция извън границите на България .А това е било голямо и безспорно признание за все още младата в онези години българска лютиерска школа.
„Никога не съм се опитвал да надскоча сянката си. Карал съм я тя да ме гони…”, обичал да казва Данаил Аврамов.
По материали на Албена Хинкова и доц.Марин Добрев
Д.Аврамов, Родната къща на художника, 1939 г
Последвайте ни и в Телеграм
